автор: dafna

На Бобо

О, думите, които търсят обич
- като дъжда са упорити и безкрайни!
В капана им цъфтят лъжливо сънища.
В обятията им живеят победените-
като в едничкия подслон преди смъртта.

Духът на думите притичва - уморено и кървящо,
самотно сред саваната животно.

Щастливецо, защо не го спасиш,
отгледаш и дресираш?

О, устните, които търсят обич,
- чакат нечия лъжа
и да подскочат в стреме сред манежа.
Топлината им изгрява в погледите на минувачите.
И те се гледат изненадано.

О, устните,
създадени за смели думи!...
Побеляват от усилие да се изтрият.