автор: Eilsun

Зелено и ужасно тихо…
безветрено и някак с давност
Сама ли съм или вглъбена
изпадам в себе си до крайност…

Напипвам с усет нещо чуждо…
О, може би това си ти!…
Покълнал си във мен на топло…
Така се радвам… помълчи…

Недай да казваш нищо, просто…
Опитай… и ме усети…
Ще е зелено, ще е тихо…
и ще сме само аз и ти…

И щом със утрото се втурна
в спиралния житейски път
ще знам, че в тихото зелено
ме чакаш някъде Отвъд…