автор: dalla

нямаш от кого да се отърсиш
и ровиш в очните си ябълки
търсейки нещо по-важно
и се душиш с пердетата
с повивките на бебето
с кабела на абажура
и със струните на прашната китара
ритната в ъгъла
в изблик на ярост
преди много години,
когато хората носеха цветя в косите си
и си мислеха
че целувките оправят света
от безсмислието
а те само смазваха веригите
и на теб ти се иска да се отърсиш?
но от какво?
от светлите утрини до нечие рамо
заплатата преведена точно на сметката
или може би от големия избор във видеотеката
а може би те иска да се освободиш
от съмненията,
че някой ден
всичко ще изчезне,
включително
ти
и тостерът
и джи-ес-ем-а
и доматеният сок
и петната от кафе по клавиатурата
и книгите
които така и не прочете
и пердетата
и русите крака и
пайети по магазините
може би искаш да се отърсиш
от свободата
която ти казват че притежаваш
или пък от отговорността
всяка сутрин да ставаш
и да прощаваш
на съседката
че ти е откраднала за трети пореден ден вестника

аммм...

да от това искам да се отърся
затова си причинявам болка
докато вадя пицата от фурната
и се спъвам нарочно
качвайки се в автобуса
усмихвам се на арабите
за да почнат да се ебават
и аз да викам полицията

да се отърся от живота
за да го започна

може би е трябвало да се родя мъртва

или...съм се родила такава