автор: Beni

Попаднах във задръстване
душевно
Бибикаха отляво и отдясно.
Стоях и не помръдвах.
Плачевно
бездействие, сковало сетивата.
Очаквах някой да ме регулира
и в пътя да ме ориентира.
За знаци се оглеждах -
нисши, свисше...
Ни знаци, ни регулировчик -
НИЩО!
Бибканията минаха в атаки -
почукваха ме, удряха...Егати!
В мига когато счупиха ми фара -
реших! -
САМА ще се оправя.
Оказа се решението разумно,
дори направо страшно умно.
Прозрях -
В Задръстванията на душата
сама си определяш правилата.