автор: anesteziq

Не беше плакала на филм отдавна. От момиче. Спомняше си. Филмът беше канадски, но заглавието... Старото кино "Георги Димитров", до понеделничният пазар. Огромните опашки пред касите. Продаваха и по-евтини билети за правостоящи. Предварителна продажба за няколко дни напред. Салонът претъпкан. Кинопреглед, шумулкане на дрехи, шепот, проскърцване на седалки, просветване откъм вратите, закъснелите... и тишина.
Разказваше се за едно усмихнато, добро момче, късметлия, красавец, хокеист. Последната година се влюби в Нея. Нежна, юношеска, първа топла, трепетна и прекрасна любовна история. Тя забременя, а той получи повиквателна за Виетнам. Тя роди. До него избухна граната. Ампутираха и двата му крака. Писмата до нея секнаха. Той се беше прибрал. В съседно градче...
За първи път вървяха финалните надписи и беше тихо. Стояха по местата си, нямаше обичайната атака на изходите. Когато светнаха, тя бавно се изправи и гледаше в краката си. Бавно повдигна глава и се удиви. Мъж на средна възраст, този до нея. Лицето му беше мокро. Очите им се срещнаха. Беше като трус, чукване, рязък отрезвителен сблъсък. Лек смут и засрамено обърнаха гърбове... към най-близкото мокро лице.
И мъжете плачели на филми. Всъщност, за втори път плака. Първият път беше на "Слонът, моя приятел". Голям рев, детски. Така си мислеше. Отдавна беше, а сега - госпожица. Не съм лигла! какво съм се разциврила...
Наблюдаваше се, работеше върху себе си, себепознание. Беше, чела някъде кооолко е важно! Така предпазваш себе си от другите и другите от себе си. Учиш се. Перфектни хора няма. Стъпка по стъпка.
И се харесваше. Да. Барабар с регистрираните кусури. Самият факт, че се наблюдава и регистрира и има върху какво да работи, посока, я караше да се чувства някак добре, спокойна, уверена. И не съдеше, никого. Търпение, съзерцаване на другостта, харесване, нехаресване, избор. Определено я притесняваха неща като... почти екстазното приключение при висока температура, което изпитваше, тръпките, настръхналостта, пъпленето на безброй, невидими пръстчета по цялото тяло, корените на косата, докосването на завивката по откритите места, сякаш е в чужда, копняна, приказна кожа, някъде. Това беше причина да иска, да си предизвиква, ако може нарочно температура. Само да настине. Какво още я притесняваше... Идиотската усмивка, която цъфваше на лицето й при стресови тъжности. Спомни си как се усмихваше кретенски и се чудеше къде да се дене на погребението на леля си, също и на съученичка. Само да можеше да скове проклетата мимика. Беше помолила приятелката си да я зашлеви няколко пъти в тоалетните в училище, когато съобщиха. Ти си луда й каза, стига истерии! Истерии?!? Как истерии, аз истеричка?! Не! Това помогна. Нали работеше върху себе си. Самоконтрол. Контрол върху емоция и мимика. С желанията беше доста по-трудно. Идеше реч за озаптяване на естествеността.
Минаха години, житейски перипетии, падане, ставане и пак, влюби се за първи път в човек, който й каза: "Ти не обичаш никого", за да установи, че е постигнала желаното. Беше предпазила другите от себе си, както и обратното. Почти. Не се усмихваше на шокиращи тъжности и не харесваше температура. Дали е обръгване, приемаше ги с търпение да отминат. Не хленчеше. Стоик. Човек, на когото може да се разчита. Видимо съчувстваше. Спокойна, изпразнена, придобила изкуствени "крайници" на мястото на ампутираните. Наболяваха есен, засърбяваше пролетно. И плачеше, но не и на филми. Те бяха измислени. Протези. Понякога плачеше, но винаги сама, в уединение, далеч от всички разреждаше петмезената си себененавист, отвъд при себе си. Силната жена. И беше истински сама по светло. Изгуби се, нямаше се. Тъжна, празна, пълна жена със спомени. Мъртва.
Докато не я позна един Човек в когото се видя. Себе си. Инкарнация. Неистово я пожела. Защото той я пожела отвъд. А отвъд е тук, в мрака. И не е страшно. Истинско е. Без предпазни наколенки и налакетници. Доверие. Че болката е за да боли. Усмивката, да топли.
Препоръча й филм и плакаха. Тя много. Трогна се, трепетна и жива. Влюбваше се, естествено. Слаба и истинска. И мъжете плачели на филми.