Шансон
Стихове - инж. Чолаков
Музика - д-р Чомаков
Ти казваш, че с тебе "се любим" -
това е... общуване, да!
Със тебе света ще очудим,
от sex-а, знай, няма вреда!
А полза, то знае се, има!
Така е, така - c'est la vie!
Ти хапчета сигурни взимай
и... няма проблеми, нали?!
Така е, общуваме с тебе -
тук, там, и навсякъде... Тъй
по-сладък е, знаеш ли, хлебът
и всичко е радостно... Мы
с тобою, подруга, любились
и будем любиться сейчась...
И чувам аз ... някак ... свенливо
"ах, Митко!" ти казваш без глас...
------
(Бележка на редактора)
Това витално, бравурно, а иначе уж лековато (но, но...само на пръв поглед!) произведение е от времето, когато инж. Чолаков е заместник-началник цеха за обработка на ламарина в гр. Нови Пазар. Става въпрос за т.нар. "неръждавейка", която в ония времена се е търсела много за изкърпване на ръждясали калници на "Москвичи", "Жигулита" и т.н. В оня момент инж. Чолаков преживява кратък, но бурен "роман" с една електрокаристка, обаче пък мъжът й ... "А бе, не е за разправяне..." - споделял уж хладно, но тъжно поетът-инженер пред свои почитатели, които с блеснали погледи го разпитвали коя е музата, вдъхновила го да извае този несъмнен шедьовър... Днес, от дистанцията на годините, се питаме - какво толкова "еротично" има (пък и даже "техника" ?!) в това иначе забележително стихотворение? Очевидно е, че свенливият инженер не ги е разбирал тези работи... Но пък без съмнение инж. Чолаков е силно повлиян от френската и, най-вече, от съветската песен! Колко романтично! Ех, този изумителен "шансон", така или иначе, остава сред шедьоврите на световната лирическа (без в случая да е научно-техническа) поезия... Съвременниците твърдят, че като прочел (и то в лош превод!) това творение, самият Шарл Азнавур въздъхнал упоено със следните думи: "Ех, ти, инж. Чолаков! Ех, душа-камбана... "
Още една бел. на редактора. След не особено дълги колебания и предвид не особено големия читателски интерес към безценното творчество на инж. Чолаков редакцията реши да пусне тук и този негов шансон д'амур, ах...:))