автор: nez0user

Коленичил съм пред гроба на бойния другар,
поставям върху влажната пръст,
напоена със сълзите ми, букет цветя,
припомняйки си моментите на фронта.
Колко често ме спасява, мой бойни другарю,
колко пъти живота си рискува.

Сега, когато навъм хората празнуват новата година,
кажи ми, как да празнувам,
след като те няма...
и само спомените, които имам, ме държат?!
Не ти, аз трябваше да съм загиналия.
Аз.

Но успя да подедиш поне за малко.