автор: aurora

Във тюркоазената бездна на нощта
Пристига гостенка със черно наметало.
Това е тя - жестока, грозна самота,
Дошла неканена във тишината бяла.

"Защо си сама?"- тя злобно се киска -
"Нали имаше толкова много мечти?
И приятели имаше - колкото искаш...
А сега сме пак само двете, нали?"

"Иди си, моля те" - прошепвам задавено -
"Не искам да си с мене тука и сега..."
На помощ викам спомените позабравени,
Но тя ги връща в миналото, махайки с ръка.

"Пускаш музика да ме прогониш?!" -
изправя тя снагата до тавана...
"Махни се бързо" - мятам се в агония...
"На танц самотен може ли да те поканя?"

"Не виждаш ли - не можеш да избягаш!"
"Не искам ти да бъдеш моята съдба..."
Ала тя към мене пипала протяга -
"Дори сред другите, ще бъдеш пак сама!"