автор: methodius

70% от времето на коалите било заето от секс...
-----------------

Чукаме се, следователно се обичаме. Да, де, обратно е по същество, но за познанието е тъкмо това: констатация на факта на съвкуплението, от която се прави заключение за подклаждащото съвкуплението, а именно обичта. Обичта е невъзможна като факт. Затова е и немислимо тя да бъде узната пряко. Точно чукането е косвената констатация за наличие на любов. Чукането е факт. Както и при Декартовото "мисля, следователно съществувам". Съществуването е преди мисленето, съществуването е базата. Но съществуването не е дадено пряко за познанието, а чрез мисленето. От непосредствената констатация за самото себе си мислещото себе си мислене заключава за неопровержимостта на задаващото го съществуване. Пък и: не е задължително от съществуването да произлиза непременно мислене. Ето, животните същестуват, но не мислят. Но няма как безмисловно да бъде установено което и да е съществуване. Животните съществуват, но както се казва, те не знаят що живеят и че живеят. Човекът знае за тях, знаейки първо себе си. Както и (аналогично): не е задължително любовта да произвежда чукане. Но любов без чукане е непознаваема. Тя би присъствала интуитивно, като симпатия при непосредственост на вчувстването. Затова любовта бива позната от хладния разум посредством факта на чукането. И хладният циничен разум, констатирайки факта на сношението, заключава: чукат се, следователно се обичат. Но въпросът е: нуждае ли се любовта от разумовото "следователно"? Познанието не руши ли любовта? Механиката на чукането не усмъртява ли обичта? Обич ли е обичта по заключение? Тя е една отчуждена във факта на чукането обич. И разстоянието на това отчуждение се измерва тъкмо с моста "следователно". Ти склонна ли си да бъдеш ръководена от максимата "чукаме се, следователно се обичаме"? Т. е.: дори да не се обичаме изначално, нека се насилваме да се чукаме; и тогава по силата на логиката (майната му на чувството!) неопровержимо ще излезе, че се обичаме. Обича ли клиентът проститутката? Ще се чукаме насила, ще сме хубави насила, ще сме хубостници. Принудено - прилагайки стимулиращи физиологията техники. За да ни е в кърпа вързано доказателството, че се обичаме. Иначе: как ще бъдем сигурни: обичаме ли се или не. Ако не се чукаме. Напълно е допустимо в промеждутъците, когато не се чукаме, да не се обичаме... Определение за любене: синтезата на любов и чукане. Любенето е непрекъснат процес. Теорията, претендираща за неелементарна, същностна и диалектическа, да зачита ирационалния елемент! Оксиморонът* "принцип на неопределеността".

---------------
(*)- оксиморон = окси-морон (кретен, морон и пр.) = ръждив (окислен) мозък.