автор: nadq

Когато те срещна се сковавам от студ,
устните ми замръзват с недоизречени думи
и без това казваш, че излишни били.
Дори и да водят към мен ли?

Когато ме срещнеш се дършиж отчуждено,
сякаш навявам ти ледени спомени-
те смразяват душата ти, ускоряват вървежа ти,
водят следите ти далече от погледа...

Така е било почти откакто те помня-
зима, студ, стъпки в снега, пустош.
....

И изведнъж... какво става тук?
Приближаваш към мен, прескочил стената.
Сякаш искаш да стоплиш със хубави думи?
Истина ли са те или просто проява на красотата???
Искам да знам.