автор: cvqt_na_borovinki

18/19.11.04

Днес... мирише на цигари. Но не приглушено, забулено в някаква друга миризма, а нагло като евтина проститутка.
Носталгично-меланхолично като отдавна загубена девственост и в същото време агоргантно като млад мъж. Този дим... Не го подушвам. Той се блъска в ноздрите ми и насила навлиза все по-навътре. Чувствам как нахално се боричка с въздуха към белия дроб...
Днес... не мога да подминма този дим. И да искам, той няма да ми позволи. Той вика, понякога стене, но не се крие. Тихата тъга на цигарата в пепелника от ковано желязо не може да е произвела такъв дим....
дим с характер
натрапчив дим
досаден
отблъскващ
особен дим дим изпитващ и преследващ ме
свободолюбив
но копнеещ да бъде пленен
.....
Колко много видове дим може да има и как нито един не е този, който тя в момента усеща, а аз не разбирам. Не! Не е възможно тя да пуши! Убеден съм, няма да надничам. Искам да й вярвам. Да я познавам и усещам както тя този потаен дим. Знам, че той е просто едно нейно настроение, желание или преживяване. Знам, че аз я познавам по-добре от него и от дима. Знам, че този дим иска да бъде усетен и разбран. От мен. И от него. От него. И може би от мен.
Той скоро ще се прибере. Дори да е загасила цигарата и да е запалила всичките ароматни свещички в къщата (което съм убеден, че няма да направи), той ще усети дима. Ще събуе обувките си, ако има нужда от повече време за осмисляне на ситуацията ще свали палтото си, а ако като мен е твърде объркан от арогантността на дима- ще вземе душ. Ще излезе от банята и обгърнат от откровеността на дима, ще седне на масата с пепелника от ковано желязо, от празната му страна. Няколкото фаса ще го наведат на няколко мисли. С лекота още непогледнал я, ще стане от масата и ще пусне подходящата песен. Ще я покани на танц.
Той може да танцува с дима. Може би затова винаги избира подходящата песен, точната липса на думи и правилният поглед. Аз не мога. Особенно с този непослушен дим. Той ме настъпва, блъска ме стената, притиска ме. А на него ще се подчини. Виждал съм го и друг път. Той умее да усмирява освирепелия се дим, да потущава горящата й мъка...
Завиждам му затова. Най-чисто и благородно. Не мога да изпитвам негативни чувства към него. Той е единственият, който я усеща и умее да й го показва. Дори аз не мога, все още... Обичам го. Винаги знае кога трябва да закъснее и кога да се прибере по-рано. Както и днес, защото входната врата вече се отвори и аз ще сляза долу, за да гледам как две души танцуват с един арогантен дим...

(следва)