Тази вечер в механата
вино пия, вино лея...
И наквасвам си душата,
да не плаче, а да пее.
Вдигам тостове значими
за отминали изгори,
за прекрасните години
и останалите спомени.
Нинка беше тъй послушна.
Пъстроперест папагал -
не говорещ, но намусен...
Барман, как съм издържал?
После Лена... синеочка,
смучеше като питон.
Водка, джин, мартини, прочее
и коняче Наполеон.
Пепа беше много класна.
Тазобедрена стихия...
А поличката и тясна,
действаше като магия.
За Мария златокосата,
казваха - каква хиена?
Бюстът й като подноса,
в сутиена вечно стенеше.
Дора беше истеричка.
Бяла сврака - албинос.
А с езика си - камшиче,
върза скубан албатрос.
Тази вечер в механата
вино пия, вино лея,
а над мене сатаната
весело се смее...