автор: alisa

Здравей! Забравила съм вече,
че можех да разказвам други сънища…
Тук няма съмване.
Отдавна
не съм люляла думи за живеене.
Добре съм.
Глупаво е даже това "Здравей"
след мойто "Много здраве".
Не питай.
Няма вече празници.
Изтече толкова вода, че оня кораб
накрая се разби в подводни камъни.
Приличам на коралите -
не тръгвам никъде…
И си говоря с жаждата на рибите…
Оглеждал ли си се наскоро в огледалото?
Онази огледалната любов дали те помни?
Аз я забравих, но не знам понякога
защо не мога да те изтъгувам…
Така си липсвам в твоето отсъствие,
че даже няма кой да ти напише
писмо.
Това е.
Исках да изпратя друго всъщност,
но явно радостта е в друг сценарий…
Дописане!
Или до друго връщане…
До после…
Във друг живот…
Какво пък толкова - писмо…