автор: SvetPan

Едно скромно възприятие на популярната песен...

Често съм разказвал
Какво е да живееш като скитник
Очаквайки деня
Когато ще поема твоята ръка
И песни ще ти пея
А после ти ще кажеш
"Ела при мен, люби ме"
И аз с готовност ще остана

Но усещам - остарявам,
И песните изпяти
Звучат в далечината
Като звука от мелница-крилата
И вече осъзнавам, че оставам
Наемник на Съдбата

Много пъти съм поемал
В търсене на нещо ново
В онези дни през нощите студени
Съм скитал аз без тебе
Тогава мислех, че те виждам
Изправена до мен
Най-сетне проумявам
Че бил съм заслепен

И усещам - остарявам
И песните изпяти
Звучат в далечината
Като звука от мелница-крилата
Сега аз осъзнавам, че оставам
Наемник на Съдбата

Да, чувам в тишината
Звука от мелница-крилата
И вече осъзнавам, че оставам
Наемник на Съдбата