автор: estela41

- Искам аз да съм …този мъж, който … ще събуди огнената жена в теб… Готов съм за среща…а ти? - Слав изпита познато чувство на безпомощност: не можеше да върне изпратеното, нито да го редактира. То вече пътува към нейния монитор и след секунди Дарина ще го прочете. Мъжът впи поглед в екрана: само една нейна дума беше достатъчна.
+++

Дарина нахлу в съзнанието му с енергия и излъчване, които преодоляха защитната обвивка на резервираното му отношение към омъжените жени. Чувството към нея го изпълни - дълбоко и непредсказуемо в изблиците си, въвлече го във водовъртеж, където спасителният пояс на нравствените предписания не помогна. Искаше му се постоянно да я усеща: в шепота на думите и в мечтата за близост. Слабоволието го изпълни със странно доволство, и в същото време го напрегна - мразеше да е зависим.


Слав още на третия им разговор призна, че е увлечен: първо в кю-то, после и по телефона. Тя сподели порива му и вълна от надежди го заля. Искаше да и вярва, въпреки че спомените му бяха набраздени от лъжовните пътечки на страсти, оставили след себе си единствено пепелта на страданието. Неслучайно преди две години реши да се посвети предимно на работата си. Променливостта на законите правеше юристите особено необходими, а грижата за чуждите интереси неусетно измести вълненията около интимния му живот. Понякога разсъждаваше рационално за самотата си и за пропилените в работохолизъм години, но винаги умело запълваше празнотите, които боляха. На последния си рожден ден (навърши 39), след като изпи няколко чаши вино, изпадна в меланхолни самопризнания, че копнее за семейство, за жена, която да го чака, а от кухнята да се носи аромат на любимо ястие. Започна да виси в интернет и да търси събеседник. При завързването на разговор в кю-то първо питаше за семейното положение, после искаше снимка и преценяваше дали си заслужава да отделя време.ТАЗИ жена го провокира с топлината на присъствието си. "Ти истинска ли си?" - попита я той и я потърси отново, въпреки че беше семейна, т.е. - НЕПОДХОДЯЩА.
+++

Мъжът се изнерви - нетът толкова се бавеше тази вечер. Взе телефона и набра номера, римуващ се с думите "нетърпение" и "жажда" вече цял месец.
- Здравей, мила! Как си? - постара се да звучи бодро въпреки умората.
- Чаках да се обадиш, програмата ме изхвърли, а исках да ти отговоря - гласът и беше завладяващо топъл и обещаваше взаимност.
- После ще го направиш, сега кажи как си, какво правиш… с какво си облечена? …
- С кой от въпросите ти да започна? - тя се засмя като момиче. - С пижама съм! Син сатен на жълти рози…знаеш я? И съм сама…спи ми се…
- Мога ли да легна до теб…в леглото ти?
- Сега ще ти направя място - и той чу как тя се
отмества. Дишането и в слушалката го възбуждаше…

Гласовете им се преплетоха, прекосиха километрите безнадеждност и осъществиха мечтаната близост. Емоцията растеше. Слав гореше в шемета на желанията си: събличаше я, галеше я, покриваше с целувки тялото й, разлистваше тайните на нейната женственост, опознаваше я цялата.


В интимните им разговори влагаше страст и въображение и разтоварваше не само самотата. Изживяваше се като се като неустоим любовник. Удоволствието му растеше от стенанията и, в които разчиташе отговор на своята възбуда. Огънят ги сливаше в едно. И накрая …в …кулминационния момент затваряха телефоните и той се освобождаваше сам от напрежението. Искаше тази жена. Желаеше да я люби в легло не виртуално, но знаеше, че трудно ще събере смелост да го реализира. Последните му секссрещи бяха обезпокоителни, макар личният лекар да твърдеше, че …има подходящи медикаменти за неговия проблем.

Слав внезапно замълча и изненадващо дори за себе си промълви:
- Обадих ти се, за да ти кажа, че след пет дни…идвам при теб - ако ме искаш… - буци засяднаха в гърлото му.
- Наистина ли? - радостта в гласа й не беше престорена, или поне на него му се искаше да е така. - Вече ми го обещаваш толкова пъти - смехът и пропълзя и близна чувството му за вина.
- Хайде сега, какви са тези упреци, като съм го казал, следователно ще го направя, не бих го казал, ако не го мисля…
- Ще видим…. - тя не довърши, изразявайки надежда и скептицизъм едновременно, и разговорът продължи по обичайния си път…след което му се наложи да тича до банята…

…