автор: alisa

Не измисляй, не измисляй!
Тия вече съм ги слушала -
за началото начисто,
за торбата и за крушите….

За голямото разсъмване
и за тъмното в душите.
За това, че са те лъгали.
Как си хлътнал до ушите…

Как не спиш, защото мислиш.
Как си буден, но без смисъл…
Как анаеробно дишаш…
Как наум писмо си писал…

Как наум си ме обичал
и наум си ме разказвал.
Боже, колко си етичен!
(Вкъщи си на всеки празник.)

Само че във твойта къща.
(На кокоши крак е мойта.)
Тук отдавна не е същото -
Пепеляшка смени ролята.

Вълк в сърцето й живее.
Не сърце, а вълча къща.
Ти си в сто и първа серия…
Дотогава - не се връщай!