автор: pisana

Тази нощ в съня и отново нахлу парещо- сърбяща болка под опашката. Кошмар за празнота и самота предизвикаха песните на бездомните нейни събратя отвън. Почти завидя на мърлявата, премръзнала и гладна рижава непозната за която се водиха борби и мъжки надлъгвания. Убеждаваха я , че в техния контеин- ресторант
предлагат най необраните тарелки от кайма, трътки на купешки пилета, а дори ако поровиш настоятелно може да откриеш черво от суджук. Погледна препълнената си купичка от храна и си даде сметка, че нищо не и липсва. Само тази болка да спре и желанието да сподели с някого всичко, но този някой в синьо-зелените и очи изглеждаше много специален. Той трябва да оцени грациозността и полаганите грижи за доброто и самочувствие, да запълни тази празнота и самота поне за малко. За този някой тя бе готова да излезе на вън по снега. Да хитрува , да избяга от всичките си удобства. Не усети как скокна на перваза и загледа през прозореца настъпващото утро, танцуващите снежинки и белотата в която се открояваха група разноцветни и шумни нейни непознати приятели. Времето застина в очите и. Гледката я впечатли с развоя на събитията, най- силния и едър котарак, кървящ с раздрано ухо и гноясало око, спечели съревнованието, а сега жадно се наслаждава на наградата. Сладостния им стон предизвика болезнената празнота , тя бързо потърси ласка там, където я откриваше винаги. Под юргана и нежните ръце на стопанката . В сънния и глас долови раздразнение, радост и още нещо. Това непознатото събуди неудържимо любопитство. Искаше и се да разбере. Отърка глава в краката , препъва я , преследва, но когато видя кошницата за разходка се ужаси, че е време за доктор. Побърза да се скрие, но късно. Въпреки съпротивата за миг се отзова вътре. Непознат шум и мирис издайнически нахлу в тясното пространство. За миг я обля нечие приятно присъствие, познато и пулсиращо. Спря движението , светлина нахлу в тъмната и сигурност. Страх и любопитство бледнееха пред мамещото ухание на близост, разбиране от себеподобен. Нечия лапа се вмъкна при нея. Реши да покаже навън носле и да поогледа. Хареса и още малко и още докато накрая веселия нрав на новия и приятел я изкара от всички притеснения. Толкова грациозен, едър и игрив се оказа. Подгони го , допира на муцунката и дъхът му я обля. Пулсиращата болка се усили. Скокна върху най -близкия стол и от там продължи играта. Зарадва се на пространството с което разполага и се разпъна да покрие цялата седалка. В очите му прочете възхищение, радост от срещата и споделеност. Протегна лапичка и го закачи той се изправи . Играта продължи пламенния си вихър и тя не усети как главата и повлече прехлъзгвайки по-края на стола цялото и тяло. Падна пред него. Пожела го толкова силно, че самото и тяло зае издайнически, очаквателна поза. Усети как подви опашка , приклекна. Дългата му козина покри тръпнещото и тяло. Лапите му , властно и предпазливо я придърпаха, а силните му зъби нежно захапаха и успокояващо масажираха задната част на врата и. Непознатото , но дълго желано усещане заигра по гърлото и . Песента и се изви по- нежна от всякога в ритъма и вложените чувства към нейния любим. Усети как се запълва празнотата в нея. Как замира болката в утолената и страст. У дома отново се загледа през прозореца, но този път безразлична към биещите се отвън за друга особа от нейния вид. Тя получи този, който бе желала. Все още аромата му и носеше приятното усещане на ласкаво присъствие. Заблиза всяка част от тялото си , която и напомняше за него. Сънят и спокойно нахлу в затворените и клепачи. Вече няма празнота, а сладост, която усеща интуитивно как се дели на две малки съвършени бебета, спомен от миг породен от самата им природа. Да споделиш някога с някого нещо.