автор: Selena

...из мемоарите на един мъж...


В природата съществуват насекоми, които след оплождането веднага умират. Функцията е изпълнена, хайде довиждане, дано в другия си живот бъда бурсук, ще мога мога да помириша друга бурсучка още на следващата година след като са се родили малките ни. Ще живея така около двадесет години и после, хайде довиждане, дано в следващия си живот бъда мъж. Ще мога да съм с толкова жени колкото си искам. Всъщност, като се замисля, май няма да стане така защото тялото ми би умряло от изтощение под тежестта на моята похот. Освен това може да ми омръзне да не спя двадесет и три от двадесет и четири часа в денонощието. Моята личност не е така просто устроена, тя има други пориви. Искам да спя и да ям, а освен това имам нужда да се възхищават от мен. Така че, ваше величество, наречено еволюция, нека да е с толкова жени, колкото жени ми позволят, а не колкото пожелая. Едва ли ще са толкова грозни всичките. Пък и да са, важното е да не раждат малки. И така от тридесет до петдесет години поне. Тогава когато реша, че остарявам да си взема една да ме гледа и аз да си я гледам, че няма да имам сили да се разхождам сред греха. Неконсумирания грях. Той е дори по-сладък от извършения.
Мъж съм. Вярвам, че съм живял минали животи, макар че не ги помня. Клетките ми шушнат тайнствени думи, те сякаш помнят какъв съм бил. Но нека разкажа за себе си. Попаднах на самотен остров, а напоследък и аз съм самотен. Няма жени. Има само маймуни, които ме замерят с кокосови орехи и понякога дори ме наблюдават как се докосвам. Усещам ги. Напоследък си представям женска маймуна, когато се докосвам. Те са навсякъде около мен, помня че отначало ме плашеха. После, когато започнах да се вглеждам в тях, установих че някои са много гъвкави и пръстите им белят банана по някакъв неописуемо съблазнителен начин. Невероятно е, така ми харесва. Отдавна не съм виждал истинска жена, но въображението ми достатъчно добре се приспособява към всичко около мен. Съблазънта е навсякъде. Очите ми са лепкави, всичко се залепя по тях. Имам едно съкровено желание. Дано в следващия си живот всичките ми пръсти станат чувствителни и с рецептори, които имам на това място, което ми нашепва за миналите ми прераждания. Представяте ли си колко земетръсно ще бъде удоволствието. Мисля си,че в замяна на това допълнение бих жертвал част от мозъчната си кутия. Всъщност за какво ми е, понякога ме кара да се чувствам виновен. Еволюция, аз те съблазних. Благодаря ти че правиш всичко за мен. Казвал ли съм ти колко си красива?