автор: cvqt_na_borovinki

Беше отдолу. По корем. Той проникваше изотзад. А дали не и отзад... кой забелязва разликата вече? И всъщност, с кой беше по дяволите?
Предпочиташе тази поза, защото й позволяваше изобщо да не се интересува от личността на партньора, а и доставяаше изобилно телесно удоволствие.... Но днес като че ли беше попрекалила с партньорите.....
Кой ли ще да беше този...? Беше определено добър, повече от добър. Като че ли наистина сега беше проникнал отзад, но толкова плавно и уверено, че не бе забелязала разликата, просто удоволствието се появи и в една по-друга точка...
Тя доста пъти бе искала някой да умее това, защото повечето мъже в желанието си да се пъхнат някаде другаде, забравяха, че това някаде другаде трябва да иска да ги приеме, също да ги прелъсти и желае, за да им достави удоволствие...Той умееше това... и като че ли доста неща, на които тя не бе обърнала внимание...
Усещаше ръцето му някъде по тялото си, даряващи й приятната болка, липсата на която правеше някои оргазми непълни. Усещаше как трептеше набъбналата веничка на пениса му... А пениса му беше нещо като идеален и все пак достатъчно земен, за да съществува...
Удоволствието като че ли сега имаше повече от един епицентър... или бе твърде разтърстващо, за да ги определи....
Дали да не се обърне? Бясно, разярено, като коте, което си настъпил по опашката.... Щеше рязно да се обърне и да захапе леко главичката му... Беше почти убедена, че ще му хареса...
Но сега й се мъркаше. Удоволствието я бе размекнало. Щеше да погали стегнатите му тестиси, без да се обръща. Да прокара средния си пръст между тях, после само леко да докосва разделителната линийка с нокът... Плавно, като приятни морски вълнички да раздвижи задните си части, да го пусне още по навътре... После леко, почти без той да усети, само в един негов тласък ще очертае с изпънат ляв крак полукръг на главата си и... ще се обърне.
Ще види лицето му. Точно в момента на екстаза. Той може би щеше да е достатъчно забележителен, за да го запомни. За да се обръща вече всеки път с мисълта да е той... За да стане не анонимен. А анонимните да са просто прелюдия към неанонимния.
Веничката му вече пулсираше не толкова яростно. А тя вече реши ... да го изчака да закопчае колана си, да остави 100 евро на масичката... и да влезе дригия... анонимен...