автор: perlitta

телата
приучени да са самотни
градят ръце около себе си

никой не би могъл да разпознае
момичета
в невидими прегръдки
мислено целувани мъже
във автобуси
опашки
неподвижно любени жени
за зеле
и за хляб
пелтечещ старец
в асансьора
погалва единайстия бутон
а гърлотго на инкасаторката
се свива от вълнение

телата
превземат недокоснатите хора
самопрегръщат се
и нецелуваните
съвсем сами
отпиват от вкуса на устните си
във топлите си ореоли
по улици
разминати със тайните си
погалени и стоплени
от собствената кръв
не изпълзяваме от себе си

телата
само когато са докоснати от друг
разтварят сетивата си
навън