автор: railleuse

"…Не е ясно любов ли ми носиш, или
само минаваш оттук
като зимата..."
В. Христова
(Вече знам, че ще минеш точно през моя живот)

Вече
светят очите ни в тъмно
По кристални пътеки
сини лъчи
И звучи,
до изящност звучи,
сред лишеи
(а лишени ли от живот?)
Полярно сияние
В този тайнствен кивот,
непрощаващ познание,
счупи гръбнак стръмното
И очите ни
светнаха в тъмното
Зимата?
Тя минаваше...
Почна ледников период
И забавна, но също и вяла,
мисълта хибернира
Кой бе по-жалък -
грохнал хищник?,
жертвата, която умира?
Нима има значение...
Лази времето
Не намира
в бавността си спасение
Надълбоко спи
неродената смърт

А очите ни светят от тъмното
с полярно сияние
Точно
като от съмване...