автор: Eolf

На стария Опило в механата
ний пихме, пихме и се смяхме
и бира пихме, и вино пихме,
с гръмък глас и песни пяхме.
Та стражата на град Короба
нахълтаха при нас със злоба .

И песни пяхме, и крещяхме,
с халби празни ний се драхме.
Та стана страшна олелия,
настъпи глъч и дандания.
В килиите на стария затвор
изядохме тъй много бой.
Ала главите ни камбани,
щом съмна още неразбрали,
проводиха ни до стените градски.
И ревна капитана с мощен глас.
На вън, марш кучета проклети,
не искам повече насам,
да чувам или пък да знам
за вашата дружина скверна.
Ох само, само да ви мерна...

И ний с кървави очи,
с жажда и със ругатни,
по пътя прашен пак поехме,
към следващия весел хан.
Дали ще има стража там,
проклет да съм пък ако знам.