автор: alisa

Какво му е нечестното,
че точно мен е срещнал?
Е, знам - не му е лесно
да ми подрежда вещите,

да подреди живота ми,
смеха, косите, другото.
Да ме харесва в рокля,
да лъже, че съм хубава…

Пък може да не лъже.
(Махни го. Мъжка работа.)
Обаче ми е тъжно.
(Почти като на сватба.)

И тайно ми се иска
да го спася горкичкия
от всичките му рискове
и от това обичане.

Горчиво за щастливите!
Бонбони и късмети…
Аз май съм от ония
обаче - с диабета.