автор: inside

Джордан влезе в офиса и погледна към таблото с новите задачи: едно убийство, няколко изнасилвания и още няколко по-дребни престъпления.
Мислено се помоли да му възложат нещо по-лесно. Предната вечер прекали с питиетата и още му се гадеше, въпреки че преди да тръгне за купона взе от най-модерните желе-таблетки, които всеки ден рекламираха - "No Limit Alcohol - вземете преди и забравете ограниченията в количеството". За ограниченията забрави, но сега в слепоочията му пулсираше тъпа болка.
Натисна бутона с неговото име и на екрана засвети в синьо надпис:
Кражба на автомобил - Джон Абрамович - 27 декември 2003 г.
Адрес: Ню Йорк, Роял Стрийт 67
Понякога тези от централата го влудяваха с педантичността си. През 2003 година сигурно са извършени милиони кражби на автомобили и те държаха всяка от тях да бъде разкрита и извършителя наказан, въпреки че бяха минали 50 години от тогава. А за тази цел някой като него се разхождаше във времето и губеше половин работен ден, докато убийци си живееха необезпокоявани. Затова ли учи толкова години в най-елитния университет по право? Трябваше най-накрая да потърси някоя по-свястна работа.
Джордан въздъхна и се отправи към времевия превключвател. Не си направи труда да се преоблече в подходящи дрехи, настрои датчика на необходимата дата и място и даде старт.

Джон Абрамович седеше в любимия си фотьойл и се наливаше с бира, която купи с парите от последния автомобил, който успя да пробута. Изведнъж въздухът наоколо завибрира и в средата на неговия хол се появи ярък кръг светлина. Постепенно в центъра на кръга изплува фигура на човек. Джон отвори широко очи и зяпна.
- Джон Абрамович, извършил си кражба на автомобил! Гражданският съд на Федерацията те наказва с лишаване от материални блага!
Светещата фигура вдигна ръка, блесна светкавица и го заслепи. Джон разтърка очи и се огледа. Стаята беше празна. Нямаше абсолютно нищо в нея. Нямаше го телевизора, масите, столовете, дивана, нищичко.

Джордан излезе от времевия превключвател и се ухили. Ама как го гледаше онзи. Сигурно се бе изпуснал от страх. Не беше чак толкова лошо да пътуваш във времето и да наказваш крадци на автомобили. Дано от централата са доволни.

В един мразовит ден на 2003 година на Роял Стрийт в Ню Йорк стоеше гол човек с вдигнати към небето ръце и крещеше:
- Видях Го, видях Бог! Той дойде при мен и ми говори! Слушайте ме, хора! Бог ми се яви!...