автор: flox

От както свят светува или поне откакто се роди
литературата
словото предимно е протрита изтривалка
за сноби тъпанари и претенциозни лигльовци
евнуси калпави любовници слуги на тъпи олигархии на себе си
о
мухльовци енергия пигмейска океан от всичко нищо-правене
излива се в подсмърчане и кихане и прахоляци цветове ръжди и сажди
задръстени от чужди думи образи
ех
сдухани метафори (и скука, Боже, пълна скука!)
движения и неподвижности любов омрази на парцали
(как ... тихо се сипе, как галено щипе, ах...)
Кой киха пак бе? - стига си разнасял вируси
сложи ръка бе мой човек бъди поне възпитан
аман от тебе тичай до аптеката
за носни кърпички за капки от душа мехлем
за вдъхновение
я пий една ракия уиски ром текила чай с мед
чай с чай
ядосваш някого виж има разни идиоти
кошмарът е невидим
влиза с ритник ухилва се и миг преди да почне да гърми
(защото всички гангстери си падат и дебили,
и простаци, мамка им!)
ще каже нещо тъпо от рода на
"Добър ден бе, аз съм вашта... леля!"
(такъв е неговият метод за лечение, това е учил,
и заради нечия досадна хрема ще се изпотрепем ...)
хрема нос течащ и тъй нататък ... чичо доктор ли? -
не няма нужда да благодарите -
не идва няма
няма и да дойде заради някаква си твоя моя хрема -
зает бил (лъже, лъже!) уж с много по-значими болести...
ама пак кихаш кихаш... хайде хайде стига де
наздраве!