автор: ledena

През огън и през лед
преминах... търсех теб.
Очите ми от взор се умориха.
Не си бил толкова далеч,
а моите нозе се нараниха...
Намерих те. Но вече
нямам нищо. Сега
съм само кукла на конци.
Едно объркано човече,
живяло дълго сред слепци...
Не ме обичаи... Аз живях без обич.
И знам, че нямам място
в твоя свят.
Една пътека никъде не води,
щом хълма и е с бурени посят.
Обичам те. На мен
това ми стига.
От нищото останало ще дам,
дори да се превърна в книга,
в един прочетен, овехтял роман..