автор: karmen_777

Усмивка бледа.
пробуждам те в малко,теменужено човече
и блясък бегло се промъква в очите
ръката ми опива се от нежност
не казвам гласно..
подухват мисли.
разхождам те в най-приказните сънища
и на криле от вятър те покачвам
орисано да бъдеш неизпълнено..
Жадувам да ти влея топлината
да изрисувам свят от бели звуци
от всички демони да те отмъкна
Не се плаши
не се
от стъкленото в погледа
от крехкостта в недъгавото тяло.

ще се счупиш ли...

P.S: на теб,мъничко същество,
което за пръв път пробуди инстинкта в мен.

изтанцувай
живота си.