Покривката -
парламентарна на каре,
боцкаво, четиризъбо вилицата хапе,
лъжицата пледира за отмяна
на боба цялата му слава.
Чубрицата, с фрак, изправя се в защитна пледоария,
ронливо, задушливо и на щипки,
защото без боба, господин - подправка,
ще чака помощи във общината.
А от опозицията люта чушка,
зачервена, коалирана с пиперка,
ехидно и през семки
съскат, шушкат
и ръце потриват...
Подписка се спретва
моментална
в защита плаха
на боба
авторитета.
И всякакви
мъници
жалки,
от страниците кулинарни
под списъка
решават да си
слагат имената...
Камба една, дебелана, в парламентарен кулоар,
потропва, поли разстила и се киска,
защото пак не е видяна,
и скоро никой няма вот на недоверие
за нея да се сети и да иска.
Лобитата от подправки,
на коляно и над вестник,
веднагически се сещат и наддаване си спретват.
Покрай тях прелитат журналята,
пъхат си перата,
в състезание за
спорната известност,
пък дано и те да краднат
малко слава.
И така, горкият мистър боб,
оплескан, смачкан и
забравен
вкисна...
Защо ли?
Ами, как?
Кокалът един оглозга...
Тайно и по чорбаджийски...
Аплодисменти.