Любовта между нас
Не е рай.
Води в Ада-
Отваря широко
Вратите му
И гостоприемно
Ни кани.
Влизаме.
Телата ни потни
и голи
са преплетени
с пламъци,
смесени
с дим от сяра
и грях.
Искахме...
Кладата
бавно отпива
от силите
на дървета
в нея.
Ставаме пепел,
а пепелта
е тортА
и солта
на земята.
Раждаме се
отново.
отново.
отново.
В началото беше само Словото...
А после дойдох
и Аз!