автор: InsideOut

Бедрата й са две съседни тесни улички
канелени прасци те водят до пристанище
по-стръмното на калдаръмените глезени
познати кротки малки сънни възвишения
преди обятието в ниското на пристана
и двата речни парахода - ходилата й
познали сресани води далеч от устие
нагоре мами без фенер по мръкнало
и жегаво е в този час из уличките
и знаеш че в една се сливат горе
във кьор-сокак и дъхава градина
до онзи храм безименен с темели
пропукани от восъчната жажда
отворен бил е и за пилигрими
но чака теб да се завърнеш
повярвай ми ще те познае
печат ще има на вратата
или в реката я търси
в потоците
по нежната снага на вирове
в листата кленови или в тополота
след нозете й по стъпките
надолу по земята покрай облото
със спомена от пясък -
било е истинско.