играем билярд с портокали
в подземни канали
където е меко
изстискваш любовта
през решетките на
семките
аз я поемам от другата страна
полумесецът
седи пиян във фотьойла
зазяпан в някакво
паническо ток-шоу
не ни забелязва!
осмицата в ляво.
масата се оригна.
влезна!
тениската ти изръкопляска!
кутрето ми се изчерви!
но трябва да бягаме!
после!
гледам слепоочията ти
докато ме заболи
докато престане да боли
натискам next
и слепоочията ти разперват
патешките си крака към мен
бременен и лесен
с мен
очите ти са с цвят на корнфлейкс
и хрупкави
усмивката ти плюшена
и ми се струва
си глухарче
което да опазя
от лапите на вятъра...
12 долу вляво!
търкаляме се
по сушата
замесваш тесто
със дъха ми
и ми правиш
брашняни мъниста
събрали
всички въздишки
ронещи се леко
смешно
и после играем и с тях....
защото няма дистанции.....
има само сладки и горчиви портокали....