автор: Eilsun

Вали. Не из ведро, а разточително.
И някак с чувството за неизбежност
отмерват времето ни капките. Вали.
А между нас е сухо. Като в август,
който ни окраде дъхавите спомени.
Какво сега? Нима ще се залостиш?
Ще щракнеш три пъти ключа на гордостта?
Не можеш, мили. Аз съм в теб.
Точно там, където се пресичат страховете
Където неизменно се завръщаш.
В мислите... на сън, на яве
и на дъното на чашата дори.
Ето ме. Здравей. Нека го поделим това питие.
Не се нагърбвай с цялата горчилка.
Не ме щади. Подай ми чашата.
Не ще избягам, нито ще се разруша.
Нали съм светлината във душата ти?
Не можеш да се скриеш. Не плачи.
Виж, даже дъждът спря.
Само по стрехите се оцеждат още
спомени от миналите болки
и от сушата ...