автор: Anton_Fotev

Младежите дори не осъзнават че растат пред зоркия поглед на възрастните. Едно непрекъснато, ненатрапващо се наблюдение от височината на годините , отдалеч и през очите на хора, минали същия път на безкръвни борби и скришно съзряване на желания и мечти.Непрекъснато претегляне на всички засилени или неприхванати качества. Несекваща равносметка на същества , които вече-и то отдавна -са направили своя избор в нечия постеля...
Един миг, а след него остава само това-- да гледаш как кръвния ти избор тича с развети от вятъра коси и се бие с връсниците си, ухажва ги или сключва детински, нетрайни съюзи...Младежите дори не осъзнават, че растат под зоркия поглед на възрастните.
Но възрастните осъзнават.Те са започнали да усещат Течението на Времето... Ето-- Кремъчните копия полекичка отстъпват на новите медни стрели...Оградата е сменена от мъже на двайсет и пет-триисет години--и ще трае до внуците на тези мъже. Като му дойде времето те също ще нарамят брадви от майсторски обработен кремък и ще отсекът с тежък труд повече дървета, отколкото са хората в селището....Но кой знае --може и хората да са станали повече от сега...Защото Светът - осъзнават възрастните - е започнал да се променя. Все повече млади хора доживяват до зрелостта и ни създават внуци ... Все по-високи и просторни стават колибите, все по-добри и хитри са капаните на човека. Появяват се нови изкуства, нови умения. Настъпват промени дори сред людете на Силата . Всичко е непрекъснат поток идеи за остроумни сечива, различни от преди рисунки с охра и креда-всичко напомня дръвче, което се кани да цъфне за пръв път в съществуването си.
...Човешкия род се променя - осъзнават възрастните с ужас и странен радостен трепет.
...Но не всички..
...Някой от родените носят минало, по-древно от езика на селището...Носят нещо повече от спомен за епохата преди огньовете, преди първата скална рисунка, преди първото погребение.
... Има понякога -- има странници. Същества, излезли от женската утроба, но...Сякаш са бързали да се доберат до живия свят на светлината и топлината -- без никога преди това да са били тук... Души, които не се прераждат, защото идват за пръв път... Никога досега не са били хора...И е странно когато седиш, подвил старческите си колене и гледаш как такова същество тича и вика заедно с останалите деца. Как расте и съзрява.Как в очите му се появяват всички онези сенки и блясъци на младостта.Как мрака на древното се смесва със светлината на бъдещето-- и би било разумно да се очаква , че такива момчета и момичета ще осъзнават различността си--но не е така. Дори когато са много дръпнати и странни--това се плаща само от другите, от обикновенните. Точно обратното--осъзнават ,питат и страдат раждалите се стотици пъти-като Шамана и ученичката му.Но те са друго нещо--те са като шлифовани от кварц живи идоли.Великодушни, надарени с огромни сили,търпеливи. Обичащи и пазещи всичко , родено от любовта между жените и мъжете--точно обратно на странниците, на духовете , решили за пръв път да се въплътят в този свят на болка и възторг.
Те са странни. Опасни.Понякога носят Сили, но те са спомен от тъмното съществуване преди да се родят за пръв път.И когато си на прага на старческата смърт разпознаваш такъв пришълец с един поглед--докато седиш пред колибата си и наблюдаваш ей този младеж...
... Младеж с тежък характер , склонност да се налага на другите за-маловажни въпроси... в същото време крайно саможив. Мълчалив при условие , че е умен. Умееше да дяла,оформя и шлифова най-добрите остриета. Добър ловец и безпощаден противник за останалите младежи, изпречили му се на пътя. Огромен и силен. Но девойките и жените не го харесваха--нещо в него не беше наред. Търпеше предизвикателствата на другите без да проумява , че това са именно предизвикателства. Той ги приемаше като обиди, като нещо предназначено да го унижи. Вместо да отговори с перчене--както е откакто свят светува --той се свиваше, мълчеше и странеше....Но ако направиш грешката да нитиснеш още малко изведнъж срещу теб се отприщваше порой от смазващи удари. Започваха без предупреждение.Сипеха се с яростта на човек , който търси не победа а светкавичен, мръсен,осакатяващ край на още незапочналия бой....Имаше добри бойци , които могат да се изплъзват от бруталните му,слепи атаки.Те обаче рядко се оказваха лидери.Тези-които определяха масовата оценка за всеки отделен връстник--точно те го презираха и в същото време се страхуваха от него...Отгоре на всечкото беше е умен макар държането му да беше смес от безразличие и побъркваща ярост,идваща и изчезваща най-внезапно. Дори беше чудно, че при толкова много свади остана изненадващо читав.От един момент нататък всички приеха, че сигурно го пази зла сила. И го защитава срещу всичко--от духовете на болестите до лошия късмет.Сигурно същата зла сила му помагаше да се възстановява бързо дори след пораженията си срещу някой особено гъвкъв и бърз боец, неутрализиращ с умение бруталната му сила и жилавост.
Защото все пак се случваше и да загуби...
Веднъж дребничък, пъргав младеж на име Танцуващата Оса почти го беше утрепал при бой с криваци...Но пукнатата глава зарастна ,а една сутрин намериха Танцуващата Оса заклан в съня си.Горг оттървава , само защото хората не вярвярваха , че човек, бит като него с кривак , може да стане от постелята--и то седмица след двубоя. Какво остава да се промъкне неуловимо и да свърши работата без гък--в чужда колиба, накъпкана с още десет човека, няколко малки деца...и девойката, прегърнала Танцуващата Оса ,да не усети нищо в съня си....
...Но истински започнаха да се страхуват когато шамана на селището не успя да разбере дали Горг е убиеца. ПРи всеки опит да надзърне в съзнанието му виждаше само рисунки с охра и креда,сцени на лов и мързел...но всички спомени за Танцуващата Оса бяха изчезнали. Свадата--била е за нещо дребно и безсмилено, боя, възстановяването, какво е мислел или сънувал преди и по времето на убииството..всичко това не съществуваше в главата на младежа...Като да намериш мрак там , където си очаквал огньове, човешки лица и поток от чувства.Шамана беше толкова объркан, че потърси съвет от останалите.Събраха се в Мъжката колиба и след съответние ритуали Домакинът им започна без повече предисловия.
Неговите думи сложиха началото на дълга и кървава история...но кой знае какво щеше да стане ако беше премълчал неуспеха си...Ако първо беше споделил изводите си, според които момчето беше сторило злото дело. Може би липстата на честност щеше да погуби дарбата му...или някъде напред -по потрепващите като струна криволици на Съдбата нещо щеше да се стане по-лошо или по-добре...Кой знае --никой...Но хората смятаха Шамана за честен човек и той-поради личността и естеството на живота си-- наистина беше такъв. Беше просто безпощадно честен.Думите, с които започна бяха следните:
-- Сигурен съм , че тези ръце са държали ножа, намерен в лявата плешка на убития...Но когато това е ставало Горг го е нямало.
--Как така го е нямало.
--Така. Помните ли Малката Тиел, дето се престраши да спи с него, напусна го ... и после изчезна.
--Да
--Е , ми той всъщност не си спомня за нея.Сигурен съм , защото не открих никакви следи от нея в Съзнанието му...Тук бащата на Тиел--който винаги беше подозирал Горг--посегна към ножа си.Беше несъзнателно движение--мишената не присъстваше,а и той не скочи на крака, за да излезе. Ръката му сякаш неуловимо и несъзнателно се плъзна към колана... Но шамана поклани глава :
--Тиро....ти си добър ловец и войн...не искам да те загубим , когато духът на момчето те погне.
--Имам право да го убия.
--- Ще убиеш невинен...дори Шаманът потръпна от своите думи.
--Но дъщеря ми...
--Той дори не помни, че е била с него....Не се меси там , където дори аз не разбирам какво става.
--Тогава да го прогоним.
--Това момче е безрасъдно по време на лов. Никога не се пази...--намеси се стария Хорпах.Човекът , който беше по-стар и мъдър дори от Шамана. Всички разбраха какво намеква, но той беше една идея по-напред...
--Да го направим заместник на Деветопръстия.
--Мой заместник-изръмжа водача на ловците--това НЕЩО да ми пази гърба ?А ако се случи нещо с мен той ще води ловци по-стари с десет години от него...
---Заместника не винаги става следващия водач--възрази меко Хорпах--Но често от него се иска доказване на качества...не продължи с мисълта си, но намекнатото увисна като тежък, невидим дим върху тях...И те се съгласиха.
...................................................
Решението се оказа за добро.Горг наистина даказваше с лекота качества и умения. Другите шушукаха , че при лов той използва не знания за животните....а спомени.....Е И !-вдигаше рамене той.
---Грозен и брутален е, в него има нещо нечовешко...-шушукаха девойките...Е И !-вдигаше рамене Нила, ученичката на Шамана...Тя ...се превръщаше в красива жена и мнозина умели бойци се колебаеха дали да двигнат ръка срещу младия мъж. Заради нея. Но се колебаеха при мисълта кое е по-лошо-да загубят от него или да го победят и да се изправят срещу гнева на Нила.Тя изглеждаше крехка като цвете, но проклятието й бе опостушило съседно село, позволило си твърде необуздана агресивност заради гранична рекичка...Всички помнеха как ЗАКРИЛНИКЪТ на онова село дойде в тяхното, пълзейки за милост.Беше покрит с язви по лицето, гноеше като вмирисано месо и я молеше с викове да пусне от дългите си нокти селото му...
...Всичките им връстници и повечето от възрасните се страхуваха от тях...А те двамата не се страхуваха от нищо...дори един от друг...Това огромно, едва научило се да говори и ходи на два крака животно я превърна в жена. В обичана жена. А тази крехка девойка го опитоми...Когато й дойдеше лунната кръв и по древен обичай мъжът трябваше да бъде на отделна завивка--тогава Горг преместваше своята така, че да спи в краката й...Когато сутрин тя се събудеше винаги намираше няколко туко що откъснати плодове от гората. Дори през зимата намираше подаръци за нея -благодарение на плашещо острия си инстинкт откриваше замаскирани катеричи хралупи и й носеше складираните в тях ядки. После я чакаше да се събуди-с нечовешко търпение--и я наблюдаваше как се протяга. Как се усмихва на шепата лешници,меко лъщящи в кефеникавозлатисто...туко що извадени от твърдите си черупки...
Неговите грижи и внимание я променяха.Девойката постепенно разцъфтяваше. Формите й се наливаха и заглаждаха. Превръщаше се в жена, в божество от плът и кръв.Божество, което може да дарява безсъмъртие. И един ден безсмъртието дойде. Горг разбра че плът от неговата плът и кръв от неговата кръв ще пребъде през идещата вечност--корема на Нила изведнъж стана като купол на шатра, а капризите и смените на настроенията й го побъркаха.
....Но заедно с нейната бременност дойде и незапомнено изобилие...сякаш животните от цялата земя се трупаха в техните земи, за да бъдат уловени.Хората знаеха на кого дължат това и мълчаливо благодаряха на Нила и растящия в нея плод.Жените с трепет слагаха ръка на огромния й корем.Ловците стъпваха на пръсти около нея.Осъзнаваха, че бременноста я е направила още по-могъща,че в сравнение с нея те са малки момченца със своите копия и стрели...И сякаш само бъдещия баща не проумяваше естеството на силите,вплитащи се в тъкънта на нероденото му дете....
..Беше момче...
То изкласи над родените в същата година както дъб над храстите около него...Носеше Силата на майка си и тъмната непредвидимост на баща си.Нейните усмихващи се очи и неговата гримаса на вечно озъбване играеха на криеница по лицето му..И отсега си личеше, че-- за разлика от баща си-- ще бъде любимец на жените...Девойките се натискаха с него дори през деня... и се кискаха нощем, когато идваха по две наведнъж в още малката му постеля...Собствената му майка трябваше да тъпче лудетините с билки. Иначе десет годишия й син-още дете-щеше да се превърне в невръстен такто. Горг само вдигаше рамене--щом може да прави бебета значи не е малък--пък и на бой е колкто петнайсет годишните момчета...Вчера уби малко сърне с копието си...скоро трябва да го прекарат през Ритуала на Ловеца.
--Те са почти роднини с него.
--Почти! Само чрез моята кръв-пък и те двечките са от коляното на Хорпах , а с него сме си най-далечните по степен сред всечки останали в селото.
--Не е сигурно , че и аз не съм от селото.
--Не си ,Ниленце. Шаманът те е намерил през девет земи в десета и Силата му дала знак, че е срещнал поредния си ученик.
--Така е ! съгласяваше се тя, но продължаваше да бъде недоволна от нещо , дето само тя си го знае.Тогава се прибираше в себе си и само малката им дъщеря можеше да върне усмивката й. Но точно това пък странно караше Горг да се чувства излишен.Никога не я беше ревнувал от сина им ,но отношенията между майка и дъщеря го объркваха...начина по който се галеха и прегръщаха го караше да сумти.Нещо в него изтръпваше само като ги гледа прегърнати двете.В такива моменти грабваше оръжията си и тръгваше сам да обикаля из горите.Понякога не се връщаше с дни.Шеташе напред назад като грамадна мечка, въоръжена освен със зъби и с огромна двуръчна секира.Случваше се да попадне на малки групи ловци от съседни общности.Веднъж бяха осем човека -все едри колкото него и повече.Изчака ги да заспят и точно преди първия намек за изгрева закла без гък часовоя им..после и останалите...Когато направи това още три пъти съседите престанаха да посягат за дивеч в техните земи.
Вкъщи никога не се похвали за стореното --.Но се случваха колебливи намеци и подпитвания от същите тези съседи.Особено при неизбежните междуродови сватби.Тогава пестеливо промърморване от негова страна хвърляше съродниците му и гостите в ужас и възхищение,в омраза и покочогонен страх ...Никой не помнеше-- освен най-мъдрите , че са го избрали за заместник на Деветопръстия само за да се попилее с безрасъдството си. А и на дванайстата година от раждането на сина си стана нещо повече от заместник. Стария водач официално му предаде мястото си .Вече беше прекалено стар да застава начело-а и след всичките тези години трябваше да му викат не Деветопръстия, а седмопръстия...
Самия Горг беше на трийсет и пет години. ..Странно, но с годините беше продължавал да расте на ръст--също като дъбовете. Беше станал огромен , внушителен и непобедим.Неговия чевръст в ръцете син му направи наколенки и нараменници от кост, дърво и черупките на две костенурки.Заедно с нагръдник от дъбови плочки, широки половин и дълги педя. Този нагръдник се спускаше чак до слабините и тежеше колкото мрака в душата на носителя си--но вършеше безценна работа срещу нокти или стрели-също като шлема от черепа на пещерна мечка... Огромен , внушителен и непобедим.
.....Но никога истинси човек...
...Общността само беше впрегнала неговата тъмна непридвидимост и сила....Но временно и едва едва....
..След още седем години Горг се оттгегли от задълженията на водач на ловците. Не защото се чувстваше стар на четеридесет и две--веднъж преминал трийсет се ползваш с уважение, което ти гарантира още поне двайсет години живот в добро здраве.Не --отгегли се защото Нила почина, а Синът му отиде в друго село ,занасяйки там чевръстите си ръце и новата си , свежа, чужда кръв...Казваха , че имал поне осем деца от три различни жени и за още четири се шушука, че приличат като две капки на него....двама яки бойци бяха загинали заради собственическото си чувство към младите хубавици в селището си....Горг разбра , че синът му здраво закотвя във вечността тяхната обща кръв.Но него вече не го интересуваше това-нито нещо друго. Дъщяря му се омъжи и скоро по-коленете му се катереха внучета.Малки, шумни и сгряващи остарялото сърце...
Остаряло сърце, но никога истински човешко.
...Две години по-късно Шаманът, който изглеждаше вечен, почина.Собствият му син се върна и зае мястото на учителя на майка си.Беше млад и неопитен , но се стараеше. Вродената му мощ щеше да го превърне във велик шаман. Но преди да придобие опит в земите им нахлуха свирепи бойци от юг и ги притиснаха към Планината, извисяваща се на север като безкрайна стена. Бяха много, гладни и не враждуваха помежду си --само с местните, с селища като тяхното.
Войната беше кратка , кървава и предварително загубена. Скоро се озоваха в клисурите на негостоприемната Планина. Преследвани от враговете си като дивеч. Отстъпваха все по-нагоре и все по на север. Все по-дълбоко в гънките на Планината...И накрая ги сгащиха в една пещера. Бяха останали двайсетина ловци с триисетина жени и деца. Закрилникът на преследвачите им предложи на сина му да си тръгне--Беше млад Шаман, тепърва тръгнал към своето могъщество. Тепърва тази земя щеше да трепери под стъпките му....но трябваше да изостви останалите. Дадоха му час за размисъл, после затрупаха входа със скали и срутени дървета.
..Опитаха се да намерят друг изход, но много преди това изгоря и последната факла. Стояха в тъмното и чуваха само дишането си. Горг попита :
--Защо не си тръгна
--А ти защо не го направи.
--Заради теб и сестра ти..и племенниците ти
--А аз заради всички
--Кучета ги яли останалите-рече Горг, без да му пука че могат да го чуят останалите....те и го чуха, но никой нищо не каза...
--Никога ли не те е било грижа за останалите-попита в непроглединя мрак сина му
--Не.Една кръв съм с тях но ...не ми трепва нищо за тях.
--Що за човек си ти
--Внимавай как ми говориш. Все пак си ми син , макар и сега да си Шаман...Всъщност щом не виждаш в тъмното и не можеш да изведеш останалите към изход-- значи си обикновен войн...а като такъв съм много по-добър от теб.
--Мога да извда останалите...но ще платя с живота си.
--Какво, ще се порнеш самичък вместо жертвоприношение ли?
--Винаги си имал невероятна интуиция ,...татко...
--Само да си посмял !--изсъска гласът на Горг. За пръв път в живота си изпита страх--дори ужас. Беше свикнал с присъствието на смъртта . Тя беше неговия занаят , а той нейният любимец, нейния винаги готов за среща любимец.Никога не беше изпитвал душевна болка , никога не беше отхранвал в душата си тънки копнежи и чувства. Дори някогашните му рисунки с охра и креда бяха диви и брутални,без красота...Никога не беше имал истинки вътрешен живот. Една машина за смърт , подчинена единствено на Танатос и сексуалната, чувствена власт на някогашната си съпруга.Към никое друго същество не беше изпитвал дори привързаност--дори към децатата си.Някак винаги ги беше обичал покрай майка им. Те си растяха сами и искаха само нейните милувки. Никога не бяха идвали да се гушкат в него--нито той се беше опитвал да ги гушка,да ги прегръща и глези....До този миг!До сегашния миг в тъмнината-- в който собствения му син се готвеше да се пожертва заради другите.
--Ти можеш да се измъкнеш ако си сам --нали ?
--Ами сестра ми...племенниците ми, останалите -мой чичовци, лели , братовчеди ..дори ти...такто.Всички вие за един живот.
--Не !
---Горкия велик ловец-прошумоля като есенна шума гласът на младия Шаман--Ти май никога не си приемал на сериозно силата на мама и стария шаман. Защото ако приемеш, че тя е също толкова директна , колкото твоето копие...би трябвало да се попиташ защо великите духове дават тази сила
--Заради останалите--изсумтя Грог--майка ти все ми пълнеше главата с тези глупости.
--Е време е да видиш Силата наявае. Шаманът никога не действа пред публика--но понякога е различно . Сега е различно....Ето сега...
....Хората очакваха гръмове и мълнии , който да сцепят планината над главите им. Или да се озоват на открито след едно мигване. Младият шаман можеше да се прехвърля за миг където си поиска-стига друг човек на Силата да не му пречи...но не би могъл да вземе със себе си останалите.
....Очакваха снопове бяла енергия от ръцете му , които да се протегнат през тунели и шахти към изхода. Но онова което стана беше едновременно по-страшно и по-велико.Отпървом започнаха да виждат слаба светлина.Накак разсеяна. Тя се засили и всички видяха, че идва от Младия Шаман.После пак се засили-- още малко-- и видяха, че извира от гърдите му...И тогава той заби пръсти в лъчевата си кост и отвори ребрата си като обикновенна кожена риза.Бръкна и собственото му сърце се озова в десницата --пламтящо като падаща звезда... Опразнените от живот гърди се затвориха с въздишка, без следа от рана...Само пулсиращото , капещо кръв парче месо в ръката на детето му...капещо и в същото време горящо с пламък , който би трябвало да го овъгли за част от мига...
Шаманът извиси глас :
--Този -- който ви говори сега -- ще умре! Но преди това той--Амадок, син на Горг, син на Мирин...ще ви изведе от тук...Не каза нищо повече, никой не посмя да го попита каквото и да било. Скупчилите се около светлината мълчаха и чакаха да се обърне и да тръгне.Тогава той протегна десницата, в която носеше собственото си сърце и пое към недрата на планината--първо надолу, после обратно нагоре към слънцето и живота....
----------- ---------- ----------

Странно или не , но Горг намрази не преследвачите, а хората , заради които живяха и умряха Стария Шаман, неговата Нила и собствения му син. Не разбараше и не изпитваше потребност да разбере мотивите им,потребността им да се пожертват заради по-слабите....Едва сега-когато не го напускаше образа на носещия собственото си пламтящо сърце негов син --едва сега си даде сметка , че Нила е можела да живее векове в пълна младост-- ако не беше присъствала на всяко раждане в селишето, ако не беше прегръщала всяко трескаво дете, жена или мъж, изпивайки болката и болестта. му...
...Всеки ден все повече се чудеше с какво тези слаби , страхливи и глупави създания са го накарали да им служи толкова години--всъщност през целия си досегашен живот...и тогава за пръв път мозъкът му се раздвижи и той прозря :
--Трябваше да ме екзекутират след като убих онзи младеж...Танцуващата Оса....А те вместо това ме направиха заместник на Деветопръстия.....колко просто и неотразимо. И колко хитро---нито веднъж през тези години не съм си давал сметка какво направиха с мен тези дребни , крехки и коварни същества...Но те не заслужават нищо. Нищо освен моя юмрук и брадва. И аз ще им ги дам.
...И той започна да ги раздава...Преди да се усети оредялата им общност той предизвика на свада и уби последователно четирима от най-добрите останали войни....Започна да дава уловеното от него месо единствено на ласкатели и глупаци, виждащи в него само силата,само могъщия ловец....Къде полу-доброволно ,къде полу-насила взе да си иска и получава онова, което трябва да бъде само даром...А с родените от тези срещи деца се отнасяше като с уловени малки на вълк. Осакати няколко от бой ,уби другите в ритуали , в които обиквоненно се използват пленници и уловени хищници....междувременно загинаха от ръката му още няколко добри боеца...Вдовиците им гладуваха, а Горг започна да изпитва някакво тъмно, цял живот спотаявано чувство на черна радост....като че ли тук, в новото им планинско обиталище всичко се беше обърнало наопаки и в същото време се беше подредило както трябва...
В началото хорското мнение го пазеше от мъст -повлияно от саможертвата на сина му, от живота на съпругата му. Хората гледаха него, но виждаха тях...А той си мислеше, че каквото и да им стори ще е малко ...И чевръсто сееше нещастни случаи, свади ..а и сам участваше в тях, щедро раздавайки целувките на двуръчната си брадва....Когато хората проумяха, когото си спомниха , че бащата на техния спасител е чудовище -- вече беше късно! Бяха останали десетина мъже--верни до глупост на Горг или съсухрени старци като Деветопръстия. Всяка съпротива беше изчезнала и нищо не го спираше в сътворяването на болки и несправедливости. Накрая трима от младежите--още деца, непреминали ритуала на Ловеца--пробваха една раннопролетна утрин да избягат. Дори живота като изгнанници ги привличаше пред властта на Горг и поддалите се на влиянието му ловци....искаха да се махнат, защото не можеха нито да спрат злините, нито да ги търпят....тръгнаха с две първи братовчедики и една от лелите си. Естествено нямаха никакъв шанс да скрият следите си -- Горг ги настигна за половин ден !
...Тръгна сам и се върна сам...
Никой повече не се опита да бяга...а седмица по-късно една от най-младите и хубави жени сама дойде в колибата му. Не беше девствена, нито искрена--но гъвкавото й младо тяло събуди някакъв забравен глад в него, глад различен от копнежа да убива и наранява.Нея вечер усети дългите й нозе около наедрялото си туловище. Беше се намазала с някакви масла , от които се плъзгаше в прегръдките му като пъстърва...А на сутринта беше мъртъв, защото беше целувал гърдите й , лъщящи от втрития в тях мускус и билки.
Умните мъже отдавна бяха убити от собствената му ръка, а жените , досетливите младежи и опитните старци си траеха. Онези войни, които беше оставил живи, бяха глупави -- никой от тях не направи връзка между бурно прекараната вечер и подозрителня мирис от устата на мъртвия си главатар... На следващата вечер --по същия начин -- изненадващо умряха двамата най-зли сред покварените от Горг. А после нещата си дойдоха на мястото и почти загиналото селище тръгна търпеливо към ново бъдеще.
----------- ---------- ----------

Така свърши една история, пълна с мрак и насилие .Тя беше започнала с убийства и свърши с убийства.Колебанието на Някогашния стар Шаман да издаде присъда над невменяем, над младеж,който няма спомен за злодеянията си--това колебание удължи историята и я насити с кръв...Но пък никога нямаше да се роди Амадок, син на Горг, син на Мирин--и може би всички щяха да загинат в онези пещерни лабиринти....Кой знае--никой...Просто историята на Горг свърши. Сянката, родила се прибързано като човек ,дойде , живя и си отиде от света на умните, изправени същества ....
Но не изчезна напълно....да си отидеш от света на хората понякога означава, че си се върнал там ...откъдето си дошъл...

...Просто отвори очи и видя мечешките си лапи. Лапи на пещерен мечок. Беше достатъчно голям , за да убие дори някой от изчезващите като вид саблезъби тигри.Толкова силен, че се чудеше как е живял в нищожната си човешка плът толкова години... Нима наистина беше живал като човек или го беше сънувал с голямата си , бронирана глава с малко мозък зад дебелия череп... Не- сигурно е било сън - нали вчера яде от меда на онези ненормални пчели, дето събират нектар от маковите ливади над човешкото селище.... Хммрррм ?...Какво човешко селище ? -наостри се нещо в него. В отговор паметта услужливо възпроизведе миризми, звуци и образи на човешкия мравуняк...А нещо неясно , но тревожно надигна чудовишно едрото му тяло и го затътри към селището на малките , кекави двукраки...

...Нямаше съмнение--беше живял между и във тези колиби.Надничааше от достатъчно безопасна дистанция-- спотаен в сенките на гъстите храсти. Спомни си името , живота си и всичко останало.Спомни си последните години на насилие , прекарани точно в това планинско селище... Я ! Ето я на площадчето-- жената, която го отрови... с билките в мускуса, с който беше намазала гърдите си..Натежала е и поостаряла , но е тя....а това шест-- седем годишно момче , дето върви до нея....я да му вдъхнем миризмата...
....Ха !.. широките му ноздри въхнаха още веднъж, но не можеше и да става въпрос за грешка. Миризмата не лъжеше... явно в онази последна нощ беше оставил нещо от себе си на този свят ...за последно..." Интересно защо билкарка като нея го е задържала--можела е да пометне когато си поиска или да дойде в постелята ми натъпкана с мораво рогче... Искала е да роди втори Амадок ?...или женското й сърце е съчувствало на силния и жесток вожд ? Убиец и сеяч на раздори , който от години не беше докосвал жена , дошла напълно доброволно... Отровила ме е и в същото време е заченала ?... Кой може да разбере какво става в душата на жената--никой."
Майката и детето се прибраха в една от колибите. Мечока, който някога беше Горг, продължи да зяпа скрит в храстите. Забелязваше малки промени, настъпили за всичките години след смъртта му като водач на човешката глудница. Постепенно една мисъл-въпрос обземаше тясното пространство на животинския му мозък : "... интересно,че осъзнавам предишния си живот едва сега --след като седем години съм живял безпаметно и щастливо като мечок...Коя зла сила ме е накарала отново да осъзнавам и мисля...И защо? "

На този въпрос изненадващо получи отговор. И то само след няколко дни.Спускаше се по пътечката за водопоя .Бързаше заради жаждата, която винаги идва след успешния улов--младо и крехко прасе, което никога нямаше да порасне напълно до възрастен мъжкар с глиги по половин човешка педя.Кръвта и месото го ръчкаха към вира, но събудения човек в него го караше да бъде нащрек. Липсата на естествени врагове не значеше много щом присъстват хора. Помнеше , че те нападат не заради конкретна причина, а така---за да те отстранят от пътя си....Някак предвиждаше , че може да се натъкне на тях. Затова не се учуди, когато наистина попадна насред ловуваща човешка глудница. ..Но не бяха дощли за него. Онова, което се опитваха да докопат , беше богомолка с ръст от метър и половина и подозрително човекоподобно лице. След миг разбра, че само прилича на богомолка--имаше само един чифт крайници за ходене, скрепени с тялото с тазови кости...и мъхът между ужасно дългите и тънки нозе откровенно си беше мъх на....
--Убийте мечока--тя го е повикала на помощ
--"Така ли е сторила"--Учуди се събудения Горг, а инстинктите понечиха да го запокитят напред както винаги до сега.Това винаги беше носило успех..Но събудения разум го спря...
"Като човек съм убил повече същества, отколкото всички мечки в тая гора взети заедно.Включително поне половин дузина пещерни мечки съвсем сам.--не само заради брадвата и копието , но и заради ума....Нека този дребосък първи посегне с тва копие...."
Дребосъкът посегна първи и умря.
После загина още един.
Двама приклещиха гигантската богомолка--явно беше твърде уморена , за да използва дългите си като наметало криле...Преградиха пътя към дървото от дясната й страна, накараха я да откочи назад--и влезе в обсега на един от преследвачите си...Дългите , тънки крайници нямаха силата на мургавите мъжки ръце.Нейните покрити с шипове,дълги и тесни длани замряха неподвижно пред лицето на ловеца...Ако искаше смъртта й , тя щеше да загине в този момент...Но гърчещото се, извиващо се телце с малки стегнати гърдички раздвижи скота в него, защото я притисна към земята...
...и воъбще не разбра какво става, когато Горг-Мечока му отнесе главата с един удар. Чутурата му направо излетя ...Нейн вик го предупреди да се обърне точно навреме--нападателят му умря като много голям смелчага...или глупак....
Останалите отстъпиха. Когато се озоваха на безопасно го замериха с копията си ...и ужасени наблюдаваха как огромното туловище пъргаво се отмества , а лапите замахват и отхвърлят засилените дротици ....не понечиха да се занимават едновременно с две чудовища...с викове и закани се оттеглиха. По скоро се дръпнаха настрани, чакайки богомолката и мечката - която не беше мечка -да си тръгнат. За да си вземат мъртъвците...
Горг-Мечока обаче беше истинко животно и щеше да си хапне от пресните трупове--но гигантската богомолка го спря, предавйки му по някакъв начин желанието си да се махне час по-скоро от тук.

...Така се озоваха в горската й къщичка.Всъщност малка и уютно суха пещера.Тук богомолката се превърна в жена, облече се и покани с жест и него да се преобрази...
---РРРмммхххм!--остави я да проумее, че може да има човешко съзнание...но не е преубразяващ се.
--Ти... ! -тя щеще да припадне от изумление--ти си Мечка...лицето й - което щеше да намери за прекрасно,ако все още беше човек-- се сгърчи от усилието....
--Всъщност и мечка не си...
--РРРмммммхххм!
--Ето ти месо....имам и мед...от него винаги ожаднявам---там са делвите с водата...Наблюдаваше го как отива и с човешки движения опитва да махне капака против прах и дребни гадинки.Липсата на истински ръце го правеше безпомощен за толкова финна опрерация, а не искаше да чупи кацата, направена от майсторски застъпени, спираловидни ленти черна глина.В плътта на опечената глина имаше опечатъци от малките пръсти на домакинката му--сега същите тези пръсти отвориха капаха на тумбестия съд за водата.
Но там където човека щеше да се наведе и да пие --там хищника се спря.
--Какво...намаш право пиеш първи, защото това е моята бърлога.Усмихна се и събирайки дългите си коси в шепи докосна с устни равната тепсия на водата.Не беше истински жадна, но отпи заради гостенина си.
И Горг- събудения като Мечок-- се сдоби със сестра.
----------- ---------- ----------
Много неща ги свързваха двамата :
Странността
Душевния мрак
Общите врагове....
....Врагове !?....
....О,Да!...Южняците....
Сборно име за племена, научили се да обработват медта в големи количества. Да се организират в надродови обединения...Да отглеждат повече деца, отколкото гората и дивеча могат да изхранят. Бяха сторили глупост, каквато не си беше позволявал нито един предишен доминиращ хищнен вид--- В рамките на две,три поколения осъществиха демографски взрив. А това доведе до единствения възможен резултат-- бяха опустошени всичките им територии !
.... И СЕГА прииждаха в ловните земи на съседите си !
Идваха по-многобройни от ятата косери на есен. Идваха с медновръхите си стрели. Идваха с кръглите обли неща , направени от дърво и кожа. Държаха ги пред телата си , пазейки се с тях от стрели и копия. Идваха с новите си бойни похвати, с агресивнотстта и глада си. Идваха с несекващите си победи--а пред тях като мътен прилив се носеха вълните на бегълци от вдовици и сирачета, осакатени войни и пречупени духом страхливци....
....Нищо не можеше да ги спре в битка....

И затова хората се обръщаха за помощ към своите шамани. Към своите хора на силата. Те първоначално отказваха, както са отказвали в продължение на десетки хиляди години. Не искаха да застават срещу живота--а живота винаги дава път на по-силните, по-многобройните,по-напористите. Неизбежен процес, случващ се дори и без битки-- защото по-жизнените и крепки групи оставяха по-мощен отпечатък върху земята, която обитават :
Повече погребения--повече духове на предтечи, загинали в лов и бран на точно тази земя.
Повече раждания--повече невидими излъчвания , наслагващи се и одухотворяващи точно тази земя.
Повече и по-силно присъствие върху дърветата, животните и скалите, върху реките, потоците и птиците, върху всичко онова, наречено земя и планина. Върху вятъра и облаците над точно тази хълмове.
Повече влияние върху всичко живо, мъртво и невидимо около живеещите, умиращи и плодящи се човешки същества.
Повече и по-силни връзки с всичко около душите, желанията и мислите на човешките същества...
....А шаманите черпеха сили именно от Природата, от всичко живо, мъртво и невидимо. От дърветата, животните и скалите, от реките, потоците и птиците ! От онова, върху което човекът се беше научил да оставя оптечатъка на своята крехка душа. Ето защо се местеха неутралните зони --тази широки километри ничии ивици .Просто ден след ден и година след година районите, където заклинанията на два съседни шамана се неутрализират, се изместваха навътре в земите на по-малобройната и нежизнеспособна родова община !!...Един неизбежен процес, случващ се дори и без битки !!
... -- Ето така е било винаги --казваха шаманите.Така казваха молените за помощ хора на силата.

Но те самите знаеха , че не е така. Южните пришълци не се задоволяваха да се заселват в ничиите ивици между зоните на своите и чуждите шамани. Те бяха намерили начин да проникват дълбоко в чуждите земи. Навътре в териториите, охранявани от магическата мощ на личности като Нила или Амадок. Имаха хора на Силата, които се бяха научили да я използват по нов начин--Закрилниците.
Те не притежаваха свръхестествената бързина на преобразяващите се.Нямаха тяхната лична устойчивост на вражи заклинания--веднъж достигнат от чуждата магия заклиникът умираше като всеки друг. Но бяха освободени и от ограниченията на преобразяващите се. Последните можеха да разчитат само на тази телесната и магическа мощ, която произведе тялото им.
Новите хора на Силата използваха външен източник , макар и не толкова мощен и безпределен като на шаманите.Последните впрягаха един срещу друг силите на цялата природа. Излъчванията на човешките души им служеха само като средство за маркиране, установяване на контрол над тези неистови сили. Този начин на борба ги правеше най-силните създания под слънцето...но ги ограничаваше в придвижването. Те постепенно се обвързваха с територията, над която са установили контрол.

За нуждите на южняците обаче се налагаше употребата на нещо динамично. И това бяха Закрилниците. Те използваха директно еманациите на човешките същества. Това ги правеше много по-слаби от стария тип магически властелини--с неизразимо по-малък обсег. Двеста-триста метра вместо десетки и десетки километри в радиус около родното селище на шамана...И от тези триста метра едва в най-вътрешните стотина Закрилникът можеше да се противопостави ефикасно !
За сметка на това имаха само едно предимтво, но то беше с неизразима важност -- това мехурче контролирано пространство можеше да се мести заедно със хората, използвани като източник на сила за създаването му! Ето защо нищо не можеше да ги спре ---не и достатъчно бързо.
....Нито с битки....
....Нито с магии ! Те просто се втурваха под прикритието на своите Закрилници и обсебваха най-добрите места на Силата : хълмове и водопади, дървета-великани и зейнали отвори-паст на безкрайно дълбоки пещери. Тези ключови зони и пръсъствието на войните върху тях позволяваха на шамана в родното им село да ОТХАПЕ двайсеткилометрова ивица от околната гора...без да си е мръднал пръста. Довчерашните стопани се оказваха чужденици. Оставането на това място им насеше бърза мъчителна смърт, идеща за обикновените хора сякаш от нищото... или в най-добрия случай--дълга и тежка болест...

Ето защо отрядите на южняците напредваха неудържимо !!
На Север, Изток и Запад !
Защото не можеха да бъдат спрени нито с битки...
...Нито с магии ....
...А зад победните им отряди се носеха писъците на собствените им гладни деца. И призрачната тишна на опустошени от всякакъв дивеч дъбрави...И сянката на Безизходицата
----------- ---------- -------------