Ако не обръщаш внимание на имотното състояние, на цвета на кожата, на образованието, на произхода.... то ти си почти толкова благороден, колкото едно куче.
Из тестове за кучета
Кучета, котки, говеда, овце, дори въшки и бълхи не отглеждам. Ако пътувах само пеш, то щях да си взема за другар куче, но гледам ги по влаковете - не е за тях такова пътуване. Та засега само някакви бактерии упорито ме придружават от град на град.
Имена рядко помня. Но съм много консервативен. Едно като запомня, после много дълго ми стои в главата. Ето в САЩ президента е Буш, в Полша - май че беше Валенса, у нас - още дедо ми е разказвал - е Симеон, в Русия - беше Брежнев, ама със сигурност вече не е, защото умря. Истина ви казвам - него ден един бъдещ политик се прояви като евангелист, а на мене ми се случи да гледам и телевизия - даваха филмче по разказа "Вик от водата" на Жоржи Амаду.
А Линда, кучката от партера - помня. Хубавица си беше тя, хубавци и до сега са стопаните й. Линда не се заяждаше с никой от нас, приемаше ни като съседи, но не като свое стадо. И си живееше своят живот. Мъдро. Отстъпваше ни пътя по стълбищата, но с достоинство. Движеше се леко и с грация. И носеше със себе си дух на спокойствие и ведрина. А един ден тя изчезна. Питах, нещо казаха стопаните й - забравих. Та тя все още е пред очите ми, застанала на площадката пред стълбищата, загледана в далечината. Чакаше ли някого, Великите ловни полета ли търсеше, не рабрах.
Преди няколко години идвам лятото в София и пак я виждам. "Линда, какво правиш, къде се губиш?" питам я. А стопаните й ми отговарят, че това е внучката й. Загледах се - наистина духа й по-друг. И не гледа в далечината. Та да ви кажа - като Линда друга няма. А който и от комшийте да попитате - ще ви каже, че в цялата кооперация Линда беше най-благородната.
200899
Славян