Към себе си единствено жестока,
сърцето ти ранено плаче,
превърнала го някога в стока,
а днес е то сираче...
На себе си
ти
отмъщаваш
за любене без обич,
за неспособността
да обикнеш...
Всички, с които изпепели душата си
се оказаха обикновени крадци,
презрели те за щедростта ти...
а жадуващата щедрост осиротя.
Останала без сърце,
сега ти отмъщаваш
на всеки мъж -
ти търсиш поредната жертва,
за да отмъщаваш,
защото си ... жив мъртвец...
Но в изпепелената ти пустиня
се появи Той и запали
мостовете след себе си,
за да ти даде възможност
да изригнеш
и да се освободиш
от мъката...
Невероятен опит!
Изигра всички сценарии,
а той стои невъзмутим и сякаш казва:
"Това не си ти! Познавам те..."
Ах, урокът на истината е жесток...
и за двамата!
Към себе си, за двамата жестока,
сърцето ти ранено плаче,
превърнала го някога в стока,
а днес е то сираче.
Безумното искане
е твоето скривалище,
в което пирува ... отмъщението.
В лицето на жертвата
ти търсиш утешение
за предателството към себе си.
Адът на изпепеленото ти сърце
тържествува пред публиката,
представяйки слабостта си за сила,
очаквайки...чудо.
Дори към двамата жестока,
дори сърцето ти да плаче,
не си ти вече стока,
не си захвърлено сираче!