автор: alisa

…После минаха много години.
(Всъщност минаха няколко нощи.)
Във леглото му спеше невинната…
Беше грозен животът по нощница,

беше никакво , беше неистово.
Сняг болеше на едри парцали.
Той не спеше.Мълчеше и мислеше
как зад девет земи е оная,

дето връща обратното сезоните
и разказва най-лудите приказки.
Той не искаше уж да я помни.
Тъкмо беше започнал начисто,

тъкмо толкова си повярва,
че е оня щастливец стария…
После… някакъв спомен се мярна,
после… свиреше влак на гарата…

После толкова му се тръгваше…
(Но пък хората…другото …риска…)
Мъртъвците така се залъгват.
Бог високо. А гроздето - кисело.