автор: ruslina

Погледна ме една старица
и сякаш ме прочете със очи:
- Любов и бедност, моето момиче,
не ще да скриеш, винаги личи!

А аз си мислех, че съвсем нехайно
изричам името ти и във здрача
съм скътала греховната си тайна.
Снежинки се топят, аз не... не плача...

И стиховете ми... не, не, не са за теб!
Въобще, не знаят ли, че аз съм силна.
Че за съм кучката със нрав свиреп,
която хапе, да не би да я наритат?!

И тези бдителните, дето всичко виждат,
ще победят ли своя собствен страх?
Любов и бедност?... Е, добре, завиждайте!
Обичам го! Ще си платя и този грях...