автор: nadya

Прехвърляйки спомените от детството си, случайно попаднах на един далечен,
поззабравен, поовехтял от времето, прашен от натрупаните години, но скътан
старателно в гънките на паметта ми.
Татко имаше чуден глас и обичаше да пее, от ония старите градски песни. Баба
много искала да го запопи (били много бедни), за да му осигури прехраната, но не се получило... Редно беше в нашето поколение да има певец или музикант.
Не знам защо мама избра мен!? В ония години на мода бяха акордеоните. И в тоя
ред на мисли на мен се падна честа да ставам акордеонист. Слабичките ми
рамене се огъваха под тежеста на новата придобивка, но решението си е
решение... особено това на мама...
Близо година разнасяхме акордеона и мен по уроци и солфежи... Научих и първата си песен "Тръгнал кос, гол и бос...", може би я знаете, но така и не успях да стигна до края... Оказа се, че нещо не е наред и със слуха ми. Природата не беше толкова амбициозна като мама... Затова пък след години брат ми стана
оперен певец-тенор...
В амбицията си мама ни беше объркала... И до днес акордеона събира прах по
рафтовете..., а може би в следващато поколение..., дали пък да не опитам...
За финал - искате ли да ви попея...., може би пък с годините... да се получи?!