автор: Mojsei

Нещата от живота като добри, зли, красиви, прекрасни, грозни и безобрзни, в собствената си мяра, винаги са конкретни

Той я чувстваше край себе си и без да я познава се готвеше за срещата си с нея.Та таза среща щеше да бъде най-важното събитие в живота му. Затова той се готвеше, работейки упорито върху собственото си изграждане, възпитавайки стихията на чувствата си в способност: овладя Закона на Живота, развит от Мойсей, а когато я видя, разбра, че това е тя - Майката на техните бъдещи рожби...
Тя го гледаше спокойно притихнала. Не разбираше всички думи, които й говореше. Сърчицето й пърхаше - 16-годишно влюбено девойче, дошло в града да учи, а той - 24-годишен, очакващ я, за да й поднесе себе си, за да станат мъж и жена.
Те поеха отговорността да бъдат завинаги заедно - в радост и в мъка, да споделят заедно хубавото и лошото в живота. И той я поведе по пътеките на вечната любов, а тя го обгърна в мълчанието на своята нежна всеотдайност.
На 22 тя вече бе майка на три деца със съпруг, вечно зает с глобалната обществена необходимост, под чийто чадър светът израстваше в парадоксите на абсурдното трупане на оръжия...
Трудностите ги връхлитаха на всяка крачка, но те никога не грешаха, носейки грешките на много други хора...
Те се обичаха и знаеха, че любовта е отговорност.
Тя направи нужното усилие и завърши двете си висши образования, бдейки за развитието на децата.
Но вечната любов не е просто красива фраза, тя не е и някакава безумна наслада от природните дадености.
Мълчаливата любов има своите предимства като път на безпроблемното съществуване, като ефирна нежност на красотата, но идва ден, когато и в нейните полета възниква противоречието, стимулирно по най-невероятния начин от най-близките хора.
А противоречието в любовта показва нейната едностранчивост като капан на днешния ден, подлагащ партньорите на изпитание, стимулирайки целия им досегашен опит. Ах, тази хитра Природа, колко е изобретателна в механизмите си да принуждава хората да стареят?
Фрустрацията избухва и при прекалените светци, за да провери самите устои на съграденото.
Но ето - семейството им се утрои и те започнаха да се учат от мъдростта на внуците си, които по естествен начин се вписват в закона на живота със своята невинност, бележеща за възрастните пътя на святостта. Но защо този закон се разбира от повечето хора на подсъзнтелно ниво и се проявява като притеснение, когато за пореден път се готвят да го нарушат? А може би животът е просто такъв?



Бележка на автора:
Непосредствен повод за написването на "Законът на живота" е творбата на Амрита "Нещата от живота". Причината е по-дълбока - чрез този автобиографичен щрих, авторът не само хвърля светлина върху своите публикации, но и поставя основа за правилното разбиране на позицията му при общуването с читатели, които проявяват интерес да се запознаят с творбите му или лично с него.