Ако объркам думите в полетата
и някаква заблуда се яви,
сгрешилият съм аз, но друг подведен
и трябва смисъла да подредя.
Не е тъй просто, както да изтриеш
сгрешеното, изтрива се с "Прости!",
понякога и то дори не стига
пространството обида да скъси.
Когато пък от грешка в нова грешка
показвам ексцентричния си нрав,
не зная как в капризния ми речник
явяват се изригвания с град.
Тогава нито смисъл, мито рамка,
наречена от някой етикет,
запазват първородния си замисъл,
превръщайки се само в експонат.
А искам просто думичка да кажа,
такава, дето пасва на мига
наравно по сърдечния ти ритъм,
пресрещнал се с потока на дъха.