автор: entusiast

Всяка прилика с истински лица и събития е случайна.

Чичо Петьо закъсняваше. В кръчмата влязоха трима младежи с кофи и инструменти за миене на витрини. Нищо странно. Освен, че бяха облечени като като скинове, но това си беше мода за махалата в която се намирах.
Двамата бяха с армейски кубинки и якета с качулки надписани с годината на създаване на един от градските футболни клубове и шапки тип капут. На гайките на дънките им висяха алпийски карабинери. В младежките ми години нееднократно съм бил свидетел в какво брутално оръжие се превръща карабинера в една махленска свада. Все пак добре, че карабинера не беше пушка, която задължително трябва да гръмне до края на пиесата. Другият екземпляр беше още по-колоритен. С култови кубинки Док Мартенс, яке Бомбър и качулка с надпис „ Blood and Honour Bulgaria". Пичът беше по-скоро дребен, с черна коса първи номер и мургаво лице с изсечени татарски черти. Адски ненавиждам скиновете. Не мога да разбера този за какъв чистокръвен ариец се вземаше с азитската си външност. Келнерката им се зарадва. Все едно, че виждаше отдаван забравени роднини. Докато младежите извадят работните си оръдия тя вече флиртуваше с тримата едновременно. Цупеше капризно пълните си устни и им се дупеше, препречвайки им достьпите до прозорците. Махленските гамени се притесняваха от това внимание и изглеждаха смутени като девственик на първа среща с момиче. Станаха ми симпатични за момент и приспах вниманието си.

Чичо Петьо се появи най-сетне. Облечен с неизмения си каскет и протрито кожено яке, като комбайнер от соцагит табло. С него се довлачи и един паяк- Ставри, който се афишираше на всякъде като политически мениджър, но си беше обикновенна риба прилепало и неуспял партиен секретар.

С депутата Петър Петров имахме много странни отношения, но които си заслужава да се спра. Докато бях млад репортер на два пъти подаваше съдебни искове срещу мене. После ги оттегляше след интервю тип свирка разбира се. Въобше в България отншеният политик-журналист са почти приятелски от типа „ти на мен аз на теб". Сега се грижех вместо него за рекламите на многобройните му фирми и държавни дружества под негов контрол. Падаше добра комисионна, естествено. Иванов искренно се затрудняваше, когато трябваше да изброи техните имена . Бизнес интересите му се простираха от преработка на буклуци до енергетика и екология. Можеше да прави пари до каквото и да се докосне. И не страдаше от никакви скрупули, че комисиите в парламента на които беше член гласуваха пари за проекти изпълнявани от негови фирми. Караше втори мандат, който нямаше шансове да прерасне в трети, защото не можеше да работи в екип и не понасяше началници. Този път дори милионите му и селските вакханалии, които готвеше като предизборна кампания нямаше да му помогнат. Селянина ни винаги е бил Андрешко и щеше да хапне кебапчетата му, да се напие като прасе и после да гласува за червените.

О, Григоров, завтурна се да ме целува Чичо Ваньо. Седна. Мълниеносно поръча, шекембета, мезата, скара и наливно вино и за трима ни. След като взех материалите за рекламите бях готов да си тръгвам. Сетих се обаче, че Чичо Петьо изкупува земя на едро в Родопската яка. А американската ми приятелка и боса и бяха дошли именно за това. Попитах го за колко ще ми продаде 3 декара в планината в близост до път, красива местност и достатъчно сняг.

-20-25 евро на квадрат, оживи се депутатьт и ми отговори с пълна със свински ребра уста. Откога пък реши да ставаш земевладелец, захили се чичкото при което по брадата му се разтече сос.

Да ти приличам на луд, отговорих му аз със сарказъм. Знам че изкупуваш земята максимум на 7 долара. Да не ти говря за Пампорово и Боровец!

Ми купи си и ти за толкова бе, господин Григоров, озъби ми се мазно и Ставри. Замириса му явно на пари.

Реших да си пийна чаша вино, все пак, и да разтегля момента. Явно чичо Ваньо знаеше вече за американеца. Телефонна ми звънна. Беше Петя, бедствието.

Къде си? Идвам, заяви тя.

Казах и адреса и изленах да изпуша една цигара на въздух. Покрай мен мина една адски позната горила в униформа на охранител и влезе в кръчмата, като не пропусна да ме разгледа. Мамка му, това беше Мечката. Пак бивш пациент, на едно мое амбициозно репортерско разследване. Надявах се никога да не го видя през живота си. От мутра станал охранител, егати и еволюцията. Мечката се запъти към Чичо Ваньо и са запрегръщаха. Таралежа в стомаха ми се наежи за кой ли път от сутринта. Скинарчетата до мене триеха стъклата усърдно. Едно циганче с гъдулка влезе от другия вход и беше моментално подгонено от русата келнерка. Петя се появи с една личност с имидж на сребърна лисица на десетина метра. Американският и бос беше от тези мъже, които стават все по-красиви с годините.

Келнерката усмихната влачеше мангалчето за ухото и го изрита точно до мене. То в отговор я плясна по секси дупето и. Тя изпищя, все едно че я изнасилваха. Тъмния субект с Док Мартенс-а извади карабинера си и халоса цигането по главата. То се свлече безмълвно с разбита глава на земята. Шурна кръв. Петя със скок застана пред скинара и се опита да му вземе карабинера. Съща Майка Тереза. Американеца зяпаше смаяно случващото се. Мургавият скинар замахна към нея. Аз, изненадан от себе си успях да вкарам висок шут в мутрата на скина.

После не помня.

Освестих се в ръцете на Мечката. Беше ме хванал със захват тип Нелсън през гърдите и не можех да си взема дъх. Чичо Петьо ме измъкна от лапите му и ме набута в появилия се изневиделица парламентарен Мерцедес.

Ти си бил голям герой бе! Последния герой! Заливаше се в смях гадината, а аз все още не можех да си взема дъх.

Таралежа от сутринта беше прав.

__________
Към Бедствие (I част)