В един миг разбирам,
че нищо не зная,
че всичко променя
и цвят, и название,
когато помръдна
извън своята точка
на зрение - крехка увереност,
връх на топлийка -
основа на замък въздушен,
място за дишане
с атмосфера стерилна,
ципа, в която
съм плела пашкула
на своята малка
свободна държава,
с един точно жител,
една точно истина,
една точка истина...
и опит, нищожен в момента, във който
реша да прекрача зад свойто спокойствие,
да мина отвъд, да погледна незнаеща,
да поема предложена чужда реалност,
да затворя очи - да отворя очите си кротко,
да почувствам как другите виждат живота.