автор: jel

Копелета чакайте!...
Никой не спря. Момчетата бяха обезумели от бясната скорост и изпития алкохол.Те въобще не можеха да го чуят.
Последният в редицата бе той.
Само преди седмица си купи на старо "Ямаха" и искаше да я изпробва на магистралата,но това проклето дърво...
Ама че късмет...
Погледна смачкания калник ,после огледа себе си на счупеното огледало.
Подутина почти затваряше окото му а от веждата му капеше кръв.
Копелета...!
Искаше да срита мотоциклета но нямаше сили. Главата го болеше и пред очите му се въртяха разноцветни кръгове.
Ядосано разкопча желязната гривна и я захвърли в тъмното - за какво му е сега. Коженото му рокерско якебе срязаяно ,като с нож,а панталона - съдран на коляното.
Добре,че не взе Мария със себе си,защото иначе... Та той и заради нея тръгна последен.
Владо загуби съзнание и тупна в канавката. Колко бе лежал не помнеше.
Когато се събуди премрежения му поглед улови две фигури.
Над него се бяха изправили двама - фелдшера и пастора на селската църква.
Владо се усмихна с пиянски поглед
-Глей ти, комбинация, доктор и поп...
-Прескочи и този път трапа. Ще полежиш в болницата и ще ти мене. Каза фелдшерът.
-Само че,внимавай,как и накъде караш! Добави пасторът.
Чак тогава младежът видя очите му - любящи и топли.
Много често Владо бе играл мач в двора на църквата,но когато го канеха вътре отвръщаше с подигравки.
А ето сега,той лежи в канавката а пасторът е загрижен за него,сълзи се отронват от очите му. Моли се за него. Та той не е негов близък,нито е "вярваща овца" . Защо тогава?...
И Владо заплува в своите спомени.
Беше по-малък и точно тогава метал музиката пробиваше в тяхното село. Е ,не че много проби ама... Пръв той си купи от една сергия в града черна фланелка с черепи - и много се гордееше с нея
Беше се набавил новите парчета на"Айрън мейдън" и бе надул уселвателите до дупка. Тогава го срещна пасторът и кротко му каза:
"Влади,по лош път вървиш,ще катастофираш!"
"Абе я си гледай работата!" Беше му креснал Владо, а той сега се молеше за него.
Владо пръв си обръсна главата в селото,пръв сложи обица на ухото си,а мацетата бяха подлудели по него,а Джоро кофтито се пукаше от яд.
Пък той се кефеше с мадамите. Тъпи гъски-хилят се като улави за няма нищо.
А когато потроши "Балканчето" на бате му Георги и си обели коляното,пак го срещна пасторът. И пак му каза кротко.
"Влади,по лош път вървиш,ще катастрофираш!" "Ела някой ден в църквата - и там има младежи."
Но на Владо,с тези напращели бицепси тип "Шварценегер" въобще не беше му до такива прозаични занимания.
Знаеше, че и там ходят младежи и виждаше радостните им лица,и промяната която настъпваше в тях,обаче той си имаше друго амплоа.
Такъв гот си беше в дискотеката. Д_ънещи ушите дицебели,кефиш се на воля,
и този водещ-"Готини сте,супер сте!!"
Момичетата размахват гриви и обеци, а момчетата издават диви звуци.
Някои вече се натискат до стените и мочетата се кискат предизвикателно.
А оня гангстер пак зарибява. Гушнал е нова "цаца" от езиковата.
Колко е долен! Най напред по приятелски - без да се плаща,чудни усещания,
а после ги изнудва и ги кара да проституират за да му платят.
Жици,барабани,китарите ръмжат...Музиката като опиум се всмуква от душите им и в танца-тази подлудяваща музика болката изчезва.
И назидателните думи на "мурука" и лъжите на гаджето,и тези отвратителни цени ,и безработицата...Всичко изчезва. Сред облаците от пушек е толкова гот... Ето я Мария - ще се оправдава пак,а когато го заряза заради оня тежкар от града... Сега ще се присламчи като коте при него и ще го моли за прошка,
а той - нали разбирате...понеже...
Той е много пиян ,едва се държи на краката си. Какво да и каже...?
Да я фрасне по муцуната - не бива,жена е.
Момчетата запалиха моторите,трябва да тръгва.
Владо се опомни. Лежеше в канавката край смачкания калник на мотора.
-Влади,... поде пасторът.
Ти катастрофира. Знай приятелката ти може да те изостави,приятелите ти да те забравят,но има ЕДИН КОЙТО мисли винаги за теб.
Ако искаш да го познаваш ,ако повярваш в Него,Той ще промени живота ти!
Пасторът продължи да говори, а Владо за пръв път през живота си се заслуша
в думите му.