автор: batteria

Денем седя пред църквата.
Хвърлям боб.
Нощем се местя пред "Шератон,
на първата плочка, вдясно.
И гледам откъм парламента
се задава държавата,
хванала под ръка законите -
умислена, самотна.
Гледам, гледам
и
ми става тъжно.
Казвам си - не бива така,
държава е това... И тя като мене,
нощем отвсякъде я притискат
борчове,
а нощем,
нощем клетата се чуди кого да прилъже...
И като я гледам така,
я спирам...
Сядам до лачените обувки на колежката
и разхвърлям в краката й боба...
Решила си, викам, повече пари да прибираш,
ама криви ще ти излязат сметките...
Не можеш да искаш щастие
и да си плащаш за него...
Защото, ако ми вземеш пари за магията,
ще си изпатиш от нея...
После я подканих да си плати.
Но това стана през нощта, на ухо.
Първо да ми върне розовите облаци,
дето ми обеща...
Или патент да ми плати, че се подлъгах...

1997 г.