автор: pisana

Боли ли,
старостта с душа младежка
все жадна за живот и красота,
когато дрехата със своята болежка
напомня, че природата си има правила.

Боли ли,
знание несподелено,
когато тегне над развиващия свят,
ала сърцето нечие е твърдо и непроменено
затъващо в суетен благодат.

Боли ли,
серенада не направена,
любов потъпкана събрана с пролетния цвят
и младостта със старостта отрано заменена
боли ли да си стар на този свят.

Боли разбира се,
да питам е излишно
защото липсват хиляди неща,
а избора е хвърлен във ръцете на всевишен,
ала страхът оставен за да властва с правила.