Само с върха на иглата,
а колко танцуващи думи.
Трънче мое, в петата ми,
болчице нецелуната!
Свършиха, мислех, всичките
думи - въздушни залези,
и с цветове ще кича
вятъра ти и пясъка,
ала така си сгушено
чуденце, в мен неистово
като прашец по струните,
като гайдарски писък!
Стрък подир стрък тревата е
в бяло от стих събудена
Как те обичам, вятърче!
Болчице, моя, сбъдната!