автор: Fabiana

Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха
тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.

Ще лумне ли отново огън буен,
ледени висулки проникват в душата,
ще зазвучи ли песента на славей влюбен
отчаян вик ехти във тишината.

Жадувам пак сърцето ми да затрепти,
ухания галъовни да се носят.
Твоето мълчание много ме гнети,
моите очи за малко обич просят.