автор: svetlozar

Няколко избрани стиха,
отразяващи моята душа.

Път

Не търси Любовта в урагани метежни,
в мрачни бури, със облачни, тъмни ръце...
Потърси я в лъчите на утрото нежно
и във тихия трепет на тъжно сърце.

Не търси Любовта из гори непроходни,
гдето воят на вълци жестоко звучи...
Потърси я сред мислите, тъй безизходни
и във поглед очакващ - на тъжни очи.

И във утро, и вечер, кога ден догаря -
тя копнее да чуе ответния зов...
И очаква - с надежда, с копнежи и вяра -
тази тъй невъзможна, неземна Любов.

==============

Завет на хан Омуртаг...

...Преди много столетия, във някой си век -
оставил ни мъдрост - за царя, за роба...
"-Дори и добре да живее човек-
умира и в прах се превръща във гроба!..."

Остават еднички - добрите дела!
Единствен са паметник - вечен, огромен...!
И само душевната доброта -
навеки оставя запомнящ се спомен.

Богатства, охолства и лъскав паркет -
са миг - мимолетно отлитат!
И който е скътал в душата си лед -
в прах става! След туй го измитат...

Добрите дела се запомнят навек!
Геройства, и Обич, и Вяра...
ТЕ стоплят душата на всеки човек,
а тленното... просто изгаря.


======

Същност

Уви, така Съдбата ме ориса.
Дари ме тя с талант и огън нов,
с въображение и будна мисъл,
единствено не даде ми... Любов.

Живях така, година след година...
Но в пътя си не срещнах ни една -
да е за мен желана и любима -
приятел скъп и истинска жена.

И днес, кога разкривам пред екрана
сърцето си, във стихове безчет -
единствено, което ми остана
е вихрената същност на Поет.

Неистовата мощ на чудни рими,
на ритъма с железния синкоп,
мечти прекрасни и необозрими
препускащи със вятъра в галоп.

Душата ми в куплети се излива...
Но как жадувам Божи благослов -
в нощта да срещна чудна самодива
и тя - да ми дари за миг Любов.


====================

"Кто кончил жизнь трагически -
тот истинный поет!
А если в точный срок - то в полной мере!"
(Владимир Высоцкий)

РАЗМИСЪЛ

Човекът е човек - когато е на път!
Но не - ако в живота безсмислено се шляе.
Той трябва с щурм да мине през всеки кръстопът
и пътя на живота да извърви до края!

Роден си, после растнеш, животът преминава…
След всеки бастион - изниква нов и нов.
И губиш, и печелиш, борбата продължава…
и иде ден - да срещнеш ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ!

Дали ще я откриеш - това е неизвестно!
През джунглата житейска - пътека не личи!
Животът е борба и няма да е лесно -
за миг да я познаеш, щом видиш я с очи.

Разминеш ли се - точка! Късметът отминава
и като Хамлет питаш - "Ту би ор нот ту би" !
И руската рулетка завърташ ти тогава
И на Съдбата връчваш и избор, и съдби.

Поет ли си - тогава и изборът е лесен!
Проблемите решаваш със собствени ръце!
Душата си изливаш във лебедова песен
и дулото опираш във своето сърце.

И тъжни некролози познатите ще сричат
А други ще говорят: "- Какво е сторил пак?
Той можеше да пише…, да мисли…, да обича…,
А пък така да стори! Какъв голям глупак!"

И няма да узнаят, че инак мислим ние.
Че вярата в живота - за нас е блян красив!
Сърцето на поета Вселени цели крие -
дори да спре да бие - поетът пак е жив!

27-08-2000


=================

ЗА ПОЕТИТЕ

В живота има точна теорема.
Закон е тя, повярвай - не греша!
Дори след много, много,много време -
Поетите са млади по душа.

Животът ни понякога е ад.
И трудно е с живота да се бориш.
Ала поетът винаги е млад -
дори очи навеки да затвори.

Но образите, сложени във стих -
са близки нам - макар да са далечни.
И също като в някакъв триптих -
разкриват ни Вселени безконечни!

Поезията във душите свети!
Тя носи обич, вяра и мечта...!
Не остаряват никога поетите -
и млади са - дори след сто лета!

Стихът е вечен! Даже и след век!
Дори зад океани и морeта...
Не е пред тебе спомен за човек -
а истинската същност на Поета!

======

А защо в душите на поетите има толкова много тъга, горест и печал...?
Защо склавеите умират в самота...