автор: tender

Преболя ли те болката иглена?
От конците съши ли душата си?
Върху бялата същност замига ли
онова дълго чакано вятърче?
Цветовете преляха ли раните?
Всяко ъгълче нежно приглади ли?
Ти ли пръсна зелено в поляните,
та усмивки по тях са насядали?
Предусещам страстта на глаголите,
тайно вплетени в кичести подлози -
окъсяват безмълвно крачолите
на родени с ръката ти образи.

Само...малко е тъмно небето ти
и звездите са странно заоблени...
но приемам ги за междуметия
на сърцето, бродиращо гоблени.