автор: Esenen_dujd

Имало едно време едно малко листо.То живеело в една малка гора, на едно много голямо дърво.
Гората била изключително красива, но много малко хора осъзнавали това, защото на пръв поглед изглеждала по-мрачна и от най-мрачните сънища на хората. Но само на пръв поглед. Тъй като никой не смеел да броди из нея през нощта, никой не знаел какво става вътре по това време на денонощието. През нощта тя засиявала цялата. Малки листа танцували по пътя си към земята приказни танци-вълшебни и красиви. Мравките се събирали в кръг и започвали да се въртят в ритъма на нощтната песен, която създавали бухалите и някои нощни птици. Дърветата сякаш оживявали. Движели клоните си в различни посоки все
едно някой тайно стоял някъде и ги дърпал със здрави въжета. Всяка малка жива твар чакала с нетърпение настъпването на нощта. Но за нашето малко листо тя била враг. То стояло здраво хванало с малката си дръжка клона, на който растяло.Треперело.Нощната роса толкова много приличала на ситни сълзи,чакащи всеки момент да се отронят от малките изплашени очи на листото. И действително това били сълзите му.Треперещо,страхуващо се от всеки полъх на нощният вятър то плачело.Стискало всяка своя жилка, напрягало се толкова много, че дори нямало сили да диша понякога. И това се повтаряло ден и нощ. От както се появило в тази прокълната, според него, гора винаги усещало страх, но сега той бил по-голям от когато и да било друг път.
Една нощ, малко след като започнала горската веселба, между клоните на едно що годе далечно дърво, малкото листо забелязало, че нещо треперело. Мъничко, горе-долу колкото него. Опитало се да се вгледа по-добре като лекичко се отпуснало. Колкото повече се вглеждало в това малко нещо,толкова листото не усещало как все повече и повече се отхлабвало от здравата захватка с клона. Изведнъж все едно отсрещното дърво се приближило и образът на това "нещо" вече бил съвсем ясен.Това било още едно малко листо. Погледите им се срещнали за момент.Това бил най-красивият миг от живота и на двете мънички листа.Времето спряло за момент.Гледали се толкова красиво.Мравките танцували долу, птиците чуруликали любовна песен, а листата се гледали едно друго. Ала изведнъж с ужас осъзнали, че летят към земята. Започнали хаотично да се въртят, докато вятърът не задухал по-силно и изведнъж, незнайно как, срещнали погледите си на милиметри разстояние.Без дори да си кажат нещо, се прегърнали във вечна прегръдка, продължавайки да летят надолу.Вятърът свистял, преобръщал всичко наоколо с жестока сила. Клоните на дърветата се огъвали до краен предел.Някои изпуквали и се отчупвали, падайки със страшна бързина.Малките твари се криели в хралупите на вековните дървета и се сгушвали една в друга, гледайки уплашено страшната виелица. А двете листа, носени от жестокият вятър продължавали да се гледат ...
На другата сутрин едно момиче, разхождайки се в гората, забелязало на меката покривка от есенни листа , две които ярко се откроявали от другите. Дали било, защото били пресни или заради тайната любов,която бликала от тези мъртви души, не се разбрало. Момичето ги повдигнало нежно с ръка и ги пъхнало в тефтера си-точно между листовете с любовните си стихове и продължило разходката си.